О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 357
София, 12.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2680/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Т. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 157 от 02.06.2015 г. по в.т.д. № 286/2015 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, първи състав, в частта, с която е потвърдено решение № 36 от 15.01.2015 г. по т.д. № 714/2014 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на молбата на С. Т. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място].
В частта, с която въззивният съд е прекратил производството по отношение на Т. Ю., конституиран като присъединен кредитор на основание чл.629, ал.4 ТЗ, въззивното решение не е обжалвано.
В жалбата се поддържат касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса и не е отчел липсата на спор за съществуване на правото на неустойка при разваляне на сключен на 01.03.2006 г. предварителен договор за покупко-продажба на нива в м.”Ялови ниви”, [населено място]. Жалбоподателката счита, че въззивният съд не е зачел вписванията във връзка с учреден особен залог на търговското предприятие на ответника за обезпечаване вземането й за неустойка по т.8 от предварителния договор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: „ Има ли молителят в производството по несъстоятелност качеството на кредитор, ако е вписан като такъв в публичния Търговски регистър, без да е налице надлежно оспорване или опровергаване по съдебен ред на вписаното обстоятелство в Търговския регистър; 2. Кредитор, чието вземане представлява неустойка, дължима поради неизпълнение на договор от страна на длъжника, доказал ли е качеството си на такъв в производство по несъстоятелност, при липса на оспорване на това обстоятелство от длъжника и вписване на същото в Централния регистър на особените залози; 3. Оспорване на вземане на кредитор в производство по несъстоятелност от неправилно конституирана страна в производството, при липса на оспорване от длъжника, може ли да породи задължение за съда да се произнесе по направеното оспорване, или се явява недопустимо; Явява ли се предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност безспорността на вземането на кредитора – молител и 4. Как се разпределя доказателствената тежест в производството по несъстоятелност между кредитор-молител и длъжник.
Ответното дружество – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], не е заявило становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателката по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.633, ал.2 ТЗ и поради това е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – В. е приел за безспорно, че сключената между страните сделка е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, но за възникване на правото на неустойка не е достатъчно ищцата да се позове на съответната договорна клауза от предварителния договор за покупко-продажба на имота, а е необходимо да докаже виновното неизпълнение от страна на ответното дружество на задължения по този договор, отправено изявление от изправната страна за развалянето му и достигането на изявлението до насрещната страна, евентуално даване на подходящ срок за изпълнение. Направен е извод, че с представените по делото доказателства молителката не е доказала качеството си на кредитор на длъжника като материалноправна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, обуславящо неоснователността на молбата.
В мотивите към атакувания съдебен акт решаващият състав е съобразил предпоставките по чл.608, ал.1 ТЗ и изрично е посочил как се разпределя тежестта на доказване при установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност – в тежест на молителя – кредитор е да установи непогасения паричен дълг по търговска сделка, който е изискуем, а в тежест на ответника длъжник е да докаже, че затрудненията му са временни или, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите/ чл.631 ТЗ/.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Предвид решаващите изводи на въззивната инстанция, обусловили отхвърлянето на подадената от С. Т. молба по чл.625 ТЗ, формулираните от жалбоподателката въпроси под № 1 и № 2 от изложението към жалбата, не попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, а са изцяло относими към правилността на въззивното решение, в каквато насока всъщност са и изложените мотиви към тези въпроси. Отговорът на тези въпроси е предпоставен от преценката на решаващия съд на конкретни факти и ангажирани в процеса доказателства, въз основа на които са изведени съответните изводи за недоказаност на част от материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество. Освен това, тези въпроси са изведени въз основа на твърдения на молителката, които не са възприети от въззивната инстанция, или твърдения, по които липсва формирана правна воля на съда, което сочи също на недоказаност на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос под № 3 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е относим към процесуални действия, извършени в първоинстанционното производство от конституирания като присъединен кредитор Т. Ю., по отношение на когото въззивният съд е прекратил производството, с влязлото в сила решение/ имащо характер на определение в тази част/. Що се отнася до втората част от въпроса – дали паричното задължение на молителката освен да е изискуемо, следва и да е безспорно, той не може да се определи като съотносим, с оглед липсата на изводи на въззивната инстанция в такъв смисъл.
Въпросът за разпределението на доказателствената тежест в производството по несъстоятелност при подадена молба от кредитор на длъжника по търговска сделка, е значим за изхода на делото. Независимо от доказаността на основния селективен критерий, не е доказано поддържаното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като становището на въззивния съдебен състав на Апелативен съд – В. по този въпрос съответства изцяло на задължителната практика на ВКС – решение по т.д. № 959/2009 г., ІІ т.о., в което съдебният състав се е позовал на постоянна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, съответно възприета изцяло.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 157 от 02.06.2015 г. по в.т.д. № 286/2015 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: