О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
Гр. София, 26.06. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 25.06.2018 г. в състав:357
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д.№ 1655/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ДН-А. О. [населено място], чрез законния му представител Д. Н., против определение № 191 от 26.03.2018 г. по ч.т.д.№ 616/2018 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, частната касационна жалба против определение № 3153/21.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 2580/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, трети състав. С последното е потвърдено определение от 25.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 14394/2014 г. на Софийския градски съд, ІІ-Г въззивен състав, с което е оставена без разглеждане поради недопустимост жалбата на ДН-А. О. и др. лица против постановление за възлагане на недвижим имот, издадено по изп. дело № 20147860400088.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението, т.к. съставът на ВКС е следвало да вземе, дори служебно, отношение по тежките пороци, от които страда определението на САС, подробно описани в жалбата, с оглед задължението му да осигури точното прилагане на закона. В този смисъл се прави позоваване на постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ОСТК на ВКС, възпроизведени и в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно служебното начало в процеса. Формулиран е петитум за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго такова, с което да бъде отменено определение № 3153/21.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 2580/2016 г. по описа на САС и делото да се върне за ново разглеждане на същия съд.
Против частната жалба е депозиран писмен отговор от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място], чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната неоснователност.
За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2, изр. последно от ГПК, изхожда от лицето, неблагоприятно засегнато от обжалвания акт, както и е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е неоснователна по същество.
За да счете подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима, съставът на второ отделение на ТК при ВКС е намерил, че определението, което се атакува с нея, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Изложени са съображения, че недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на апелативния съд, в хипотезата на упражнен от него контрол за законност на постановеното от окръжния съд определение за прекратяване на производството, респективно за оставяне без разглеждане на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, е приета изрично в т. 2 от ТР № 3/12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, уредено в сега действащия ГПК от 2007 г., тълкувателното решение е запазило своето значение на задължителна практика, според която пред съответния апелативен съд се развива окончателното контролно производство на преграждащото определение на окръжния съд по разглеждане на жалбата против действията на съдебния изпълнител.
Съображенията в обжалваното определение за недопустимост на частната касационна жалба съответстват на закона и следва да бъдат споделени. Според цитираното тълкувателно решение, което е все още приложимо, функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, а неговото определение е окончателно.
Освен това, съобразно нормата на чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Решението на окръжния съд при разглеждане по същество на жалбата против действията на съдебния изпълнител би било окончателно – чл.437 ал.4 ГПК, следователно и на това основание определението по ч.гр.д.№ 2580/2016 г. по описа на САС не подлежи на последващ инстанционен контрол пред ВКС.
Релевираните наново с настоящата частна жалба оплаквания за тежките пороци на определението, постановено от състава на Софийския апелативен съд, които би следвало да бъдат служебно съобразени от ВКС, не обуславят неправилност на обжалваното определение, тъй като, дори служебно, по тях касационният съд би могъл да се произнесе единствено при наличие на допустима частна касационна жалба.
Предвид изложеното, обжалваното определение се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 191 от 26.03.2018 г. по ч.т.д.№ 616/2018 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: