О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
С., 28.09.2018 2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през 2018 година в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ч.гр. дело № 3311 по описа за 2018г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 257 ГПК.
Образувано е по молба за бавност вх.№ 15862 от 11.09.2018г. на И. Л. К.. По съществото си искането на молителя е за определяне на срок за изпълнение на „пристигналото на 03.09.2018г. разпореждане за изпращане наново на ВКС на цялото дело” във връзка с „повдигнат пред състав на ІV ГО на ВКС въпрос по чл.250 ГПК и свързаната с него жалба за бавност, срещу пропуснато още от въззивния съд – СГС администриране и разглеждане като самостоятелна въззивна жалба срещу актовете на СРС на възприетата само като присъединително искане въззивна жалба на майката П. и детето чрез нея”. Молителят изрично иска незабавно изпълнение от дежурен съдия на разпореждането за изискване на делото.
Действащият ГПК урежда по нов ред защитата на страната, когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие – не чрез жалба за бавност, а с молба за определяне на срок за извършване на дължимото действие /чл. 255-257 ГПК/.
Въззивният съд е взел становище по чл.255 ал.2 ГПК, че е извършил всички дължими процесуални действия.
В срока за произнасяне се констатира следното:
Молителят и П. Г. К. лично и като родители на Е. И. К. са подали пред Софийски апелативен съд частна жалба вх.№ 161502/ 30.11.2017г. против определение №3558 от 31.10.2017г. и определение № 30121 от 16.11.2017г. По тази частна жалба е образувано по описа на Софийски апелативен съд ч.гр.д.№ 2423/2018г. Производството по това дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт – определение №412 от 01.02.2018г. , с което е потвърдено определение № 30121 за връщане на въззивна жалба и е оставена без разглеждане жалбата против второто определение №3558. Против това определение е подадена частна касационна жалба от И. и П. К. лично и като родители на Е. И. К.. В процеса на администриране на последната е бил подаден от тях и т.н. ”окончателен отговор на разпореждане от 23.03.2018г.” вх.№ 7864/27.04.2018г., в който е инкорпорирано искане по реда на чл.255 ГПК / производство по молба за бавност/ за спиране на производството по частната жалба до предварително провеждане на допълнителен въззивен контрол ” по въззивна жалба №5058122/18.04.2017г. / която е предмет на определение № 30121 от 16.11.2017г., постановяващо връщането й/.
По частната жалба по описа на ВКС, ІV ГО, е образувано ч.гр.д.№2423/2018г., което е приключило с определение №325 от 12.07.2018г. С последното е потвърдено определение №412 от 01.02.2018г. на САС в частта, насочена срещу определение №30121, а в другата – досежно определение №3558 – не е допуснато касационно обжалване. Този съдебен акт е окончателен и не подлежи на инстанционен контрол.
При така установената фактическа обстановка, не следва да се определя срок за изпълнение на процесуални действия от съда. Молбата на И. Л. К. е безпредметна като подадена след приключване производството по делото. Процесуалният ред на защита в случая е изчерпан, с оглед на което и на основание чл. 257, ал. 2, пред. 2 ГПК молбата следва да се отхвърли. Същевременно конкретният предмет на настоящата молба, съобразно посоченото от самия молител, е определяне на срок „незабавно” за изпълнение на „пристигналото на 03.09.2018г. разпореждане за изпращане наново на ВКС на цялото дело”. В кориците на делото съдът не констатира наличие на разпореждане , което е „пристигнало” на 03.09.2018г., но дори и такова да е налице, не се установява необосновано забавяне, предвид обстоятелството, че процесуалното действие изпращане на делото във ВКС е осъществено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Л. К. за определяне на срок при бавност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ ВКС: