О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
ГР. София, 27.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 23.03.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №177/09 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационните жалби на П. на РБ, чрез апелативна п. – Пловдив и на Р. Р. срещу въззивното решение на Пловдивски апелативен съд /АС/ по гр.д. №873/08 г. в отделни негови части.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение/ с изключение на частта за държавната такса от 5 лв. – чл.280, ал.2 от ГПК/ и са допустими.
По допускането им ВКС намира следното:
По жалбата на П. на РБ срещу въззивното решение, с което е уважен до размер на 3000 / от предявените 21 000/ лв. искът на Р. Р. за обезщетяване на неимуществени вреди на осн. чл.2,т.2 от ЗОДОВ :
Същественият по делото материалноправен въпрос за дължимостта на обезщетението в хипотеза на чл.2,т.2 от ЗОДОВ и размера му е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС – ППВС №4/68 г. и ТР №3/04 г.
Обезщетението за неимуществени вреди е определено по критерия на чл.52 от ЗЗД, като са отчетени относимите към прилагането му обстоятелства по случая – възрастта на ищеца, обществената му активност и изява до повдигане на обвинението, периода, в който са извършвани действията на наказателно преследване, отражението на това преследване върху самочувствието и публичния образ на обвинянемия, както и в семейството, от съприживяното страдание на най-близките му хора заради вменените му с обвинението престъпления: противозаконно лишаване от свобода на лице, по начин мъчителен и опасен за здравето на пострадалия и изнудване.
Събраните по делото доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупността им, както изисква чл.188 от ГПК, и въз основа на тях е прието, че следва да се обезщетят преките и непосредствени вреди, по см. на чл.4 от ЗОДОВ и т.3 от ТР №3/04 г., нанесени на ищеца с прекратеното поради недоказаност обвинение в извършване на престъпления. Ищецът с поведението си не е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат – спирането на наказателното производство в досъдебната му фаза не е по причина, свързана с неговото участие / той вече е бил задържан и изтърпявал наказание лишаване от свобода по друго дело/, а за да се издирят останалите извършители на деянието. Така изводът на АС, че особеностите на конкретния случай не сочат на основание за намаляване на обезщетението по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ/ при компенсация на отговорности/ е формиран в съответствие със задължителната практика на ВКС.
АС не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществените материалноправни въпроси за основанието и размера на обезщетението, при критерия по чл.52 от ЗЗД и подлежащата на обезщетяване вреда – по чл.4 и 5 от ЗОДОВ, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, сочено от касатора П. на РБ.
По жалбата на ищеца Р. Р. срещу въззивното решение, с което е отхвърлен до пълния предявен размер искът за обезщетяване на неимуществени вреди: Не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, на което се позовава касаторът. Както бе посочено по-горе, в съответствие с т.ІІ от ППВС №4/68 г. при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, АС е отчел обстоятелствата по случая, относими към прилагане на законоустановения критерий. Тези обстоятелства са конкретни за всеки случай и обосновават неизбежно различие с присъдени по други дела обезщетения, без то да е противоречие по см. на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по тази жалба и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №873/08 г. от 16.10.08 г. по иска с пр.осн. чл.2, т.2 от ЗОДОВ по жалбите на П. на РБ и на Р. Р.
Оставя без разглеждане жалбата на Р. Р. срещу същото въззивно решение, в частта за държавната такса.
Определението само в частта за оставяне жалбата без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: