О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 30.03. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 27/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адвокат Н процесуален представител на ответницата по исковата молба И. Б. Х. , против въззивно решение №297/08.12.2008 г. по гр.д. №1456/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд и против въззивно решение №68/04.3.2009 г. по същото дело на същия съд постановено по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по основното въззивно решение се твърди, че същото следва да бъде допуснато до разглеждане, тъй като с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, делото е решено с противоречие с практиката на ВКС, установена с ППВС №1/1974 г., както и че постановеното решение по този съдебен казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по допълнителното въззивно решение се твърди, че решението е постановено в противоречие с посоченото по-горе ППВС, в частта, засягаща определянето на фамилното име на страната след развода, както и че е необосновано и неправилно в светлината на чл.53 СК.
Моли се за допускане на двете въззивни решения до касационно обжалване.
Ответникът по касация – А. П. Х., посредством процесуалния си представител – адв. Ш, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира за установено следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложенията по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържат ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложенията не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това изложенията съдържат и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на обжалваните решения не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивни решения №297/08.12.2008 г. и №68/04.3.2009 г. по гр.д. №1456/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, по касационна жалба, вх. №447/15.01.2009 г., по касационна жалба, вх. №5235/16.4.2009 г. подадени от ответницата по исковата молба И. Б. Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: