О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 17.06.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 192 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Л. А. Д. от гр. С. срещу въззивно решение № 118/15.08.2008 г. по в. гр. д. № 864/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решението на Софийски градски съд от 22.12.2006 г. по гр. д. № 1402/2004 г. е бил осъден да заплати на “А” Е. гр. С. на основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД обезщетение за неизпълнение на договор за изработка на външно електрозахранване и цялостно изграждане на вътрешна електрическа инсталация на жилищна кооперация в гр. С. в размер на 16 020 лв., ведно със законната лихва, начиная от 20.03.2004 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон /чл. 133,ал. 1, б. ”в” ГПК (отм.)/, неправилно приложение на материалния закон – чл. 26 ЗЗД и чл. 160 ЗУТ и необоснованост.
Към касационната жалба са изложени основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът счита, че с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Според изложението, въпросите са групирани в три отделни точки, както следва: 1/ неправилност на изводите на въззивния съд за наличие на устно сключен договор за изработка на 13.03.2002 година, тъй като към тази дата ищецът не е имал качеството на инвеститор и възложител и поради това договорът имал невъзможен предмет – основание за нищожност по чл. 26 ЗЗД. В подкрепа на тезата си посочва множество съдебни решения на ВС и ВКС, свързани с приложение на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
2/ неправилно било прието, че договорът за изработка може да се сключи в устна форма, тъй като ставало дума за договореност между инвеститор и строител и приложим закон бил този по чл. 160, ал. 2 ЗУТ, налагащ писмената форма на подобен вид договори. Поддържа се, че на това основание договорът е нищожен поради липса на предписана от закона форма и се цитира съдебна практика на ВС и ВКС по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
3/ според жалбоподателя, неправилно бил допуснат разпит на свидетели в нарушение на чл.133, ал. 1, б. ”в” ГПК (отм.), които да установят сключването на договора и неговото изпълнение, предвид забраната за установяване на такива обстоятелства. Посочена е съдебна практика на ВС и ВКС.
Ответникът по касация – “А” Е. , гр. С. в писмен отговор е изразил становище по повод неоснователността на касационната жалба и не е изложил аргументи по допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280 и сл. ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С постановеното въззивно решение по предявения иск с правно основание, определено от САС по чл. 262, ал. 2 ЗЗД, е прието, че между страните е било постигнато съгласие, което обхваща всички съществени условия на договор за изработка на външно електрозахранване и цялостно изграждане на вътрешна електрическа инсталация на жилищна сграда в гр. С.. И тъй като изработеното от жалбоподателя в качеството му на изпълнител не е съответствало на предоставения му проект за ел. инсталация, възложителят, разваляйки договора на основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД, е бил в правото си да получи обезщетение за претърпените вреди в посочения в решението размер.
Формулираните от жалбоподателя в т. 1 и т. 2 въпроси, свързани с формата на договора за изработка и твърденията за невъзможен предмет на договора не са съществени, тъй като те не са били въведени от страна в съдебното производство, поради което и съдилищата по съществото на спора не са се занимавали нито с преценка на “възможен/невъзможен” предмет, нито с отсъствието на “задължителна писмена форма по чл. 160, ал. 2 ЗУТ”.
Тези въпроси се поставят за първи път в касационната жалба и чрез тях се мотивират основания за касационно обжалване, без тези въпроси да са били разглеждани от решаващия съд по конкретния съдебен спор. В тази връзка, същественият въпрос е винаги конкретен, той следва да бъде включен в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска, поради което произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, индивидуализирани от ищеца и чрез предявеното искане, представлява именно произнасяне по съществения материалноправен въпрос.
По отношение на посочения от жалбоподателя под т. 3 процесуалноправен въпрос, същият не е съществен, доколкото няма законово основание за изискване за писмена форма на договор за изработка, нито забрана за установяване изпълнение по подобен договор. Жалбоподателят не е отричал наличието на договорна връзка, като неговата позиция е била свързана с твърдения за точно изпълнение на договора, поради което са били преценявани писмени доказателства и показания на разпитвани свидетели за съответствие между проект и изпълнение.
Въз основа на изложеното следва извод за това, че липсата на разрешен съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е достатъчно основание за недопускане до разглеждане по същество на подадената касационна жалба.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 118/15.08.2008 г. по гр. д. № 864/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 118/15.08.2008 г. по гр. д. № 864/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: