О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 12.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1186/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Д. П. – К. чрез пълномощника й, адвокат К. И. Б. срещу решение от 28.06.2012 г. по гр. дело № 165/2012 г. на Окръжен съд – [населено място].
Ответницата Ц. Д. С. не е взела становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба против цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решението от 05.04.2012 г. по гр. дело № 108/2011 г. на Районен съд – [населено място] в частта, с която е уважен предявения от Ц. Д. С. против К. Д. П. – К. иск за заплащане на обезщетение за забава, частично до размер на сумата 2632.58 лв. е процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК / изм., ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела. Касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената редакция. Размерът на цената на иска по исковете за парични вземания е търсената сума. В конкретния случай са предявени в обективно съединение иск с правно основание чл. 240 ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение за забава. Вземането по втората претенция, обезщетение за забава е предмет на самостоятелна искова защита. Преценката за това, дали решението е обжалваемо пред ВКС се прави отделно по отношение на всеки един от исковете и съединяването им за общо разглеждане не може да се отрази върху обжалваемостта им. В разглеждания случай цената на иска по чл.86 ЗЗД е 3000 лв. и е под законоустановения минимум, поради което атакуваното решение в тази част не подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба против въззивното решение в останалата част е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване ВКС намира следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решението от 05.04.2012 г. по гр. дело № 108/2011 г. на Районен съд – [населено място] в обжалваната част, с която е уважен предявения от Ц. Д. С. против К. Д. П. – К. иск по чл. 240 ЗЗД изцяло за сумата 15000 лв., както и в частта, с която са присъдени в полза на ищцата разноски в размер на сумата 2150.72 лв.
К. е поставил като материалноправен въпроса:
„ Може ли да се направи извод за сключен договор за заем на сума пари, без заемателят да е заявил, че е получил сумата”.
Поддържа, че въззивното решение по въпроса противоречи на решение № 517/31.05.2007 г. по т. дело № 956/2006 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение.
Въпросът е формулиран с оглед субективното становище на жалбоподателката, поддържано и във въззивното производство за липсата на направено от нея изявление, че е получила сумата, предмет на процесния договор. Същият въпрос не е въведен във връзка с мотивите на окръжния съд, които имат друго съдържание, изложените в тях съображения са за предаване на същата сума от заемодателя на заемателя. Правният въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване трябва да бъде формулиран във връзка с решаващите изводи на въззивния съд. В случая въпроса е поставен във връзка със субективното становище на страната за неправилност на приетите от въззивния съд мотиви. По този начин са въведени общи оплаквания за неправилност на съдебния акт, които са основания по чл. 281, т. 3 ГПК / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1/. Освен това жалбоподателката не е съобразила, че не всички съдебни актове формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Посоченото по – горе касационно решение е постановено в производство по ГПК – 1952 г. /отм./, съдържа правни разрешения, формирани в хода на инстанционното производство, които са обективирани в акт, който не е влязъл в сила – с него е отменено решение на апелативен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав. Въпросното решение не е от категорията на решенията на съда, формиращи практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 2 и т. 3 /.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в посочената по – горе част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. Д. П. – К. срещу решение от 28.06.2012 г. по гр. дело № 165/2012 г. на Окръжен съд – [населено място] в обжалваната част, с която съдът се е произнесъл по предявения от Ц. Д. С. против К. Д. П. – К. иск за заплащане на обезщетение за забава, до размер на сумата 2632.58 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1186/2012 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето гражданско отделение в същата част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.06.2012 г. по гр. дело № 165/2012 г. на Окръжен съд – [населено място] в частта, с която е потвърдено решението от 05.04.2012 г. по гр. дело № 108/2011 г. на Районен съд – [населено място] в частта, с която е уважен предявения от Ц. Д. С. против К. Д. П. – К. иск по чл. 240 ЗЗД за сумата 15000 лв., както и в частта, с която са присъдени в полза на Ц. Д. С. разноски в размер на сумата 2150.72 лв.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване на въззивното решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: