О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 12.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2727/2017 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Ц. Н., приподписана от адв. И. Б., против определение № 6283/21.03.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 1631/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено определение от 05.11.2014 г. по гр.д № 59968/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Д. Г. Б. за обезпечение на бъдещи искове срещу И. Ц. Н. и на основание чл. 390 ГПК е допуснато исканото обезпечение на бъдещи искове, предявени от Д. Г. Б. против И. Ц. Н. за заплащане на сумата от 25 000 лв., дължима във връзка със сключен предварителен договор за продажба на МПС;иск за заплащане на сумата 850,45 лв.,представляваща лихва за забава за периода 11.06.2014 г.- 11.10.2014 г. и иск за заплащане на сумата от 99,60 лв., представляваща неустойка чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – УПИ VIII-66,в кв.28,по регулационния план на [населено място],м.в.з.”Г. б.”,с площ от 620 кв.м. представляващ поземлен имот,с адрес – С.,р-н „О. к.”,в.з.”Г. б.”, [улица], заедно с построената в него масивна жилищна сграда от югозападната част на вила близнак,застроена на три етажа с обща разгърната площ от 424 кв.м., собственост на И. Ц. Н..
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, както и че не била спазена процедурата по издаването на процесната обезпечителна заповед. Оспорват се изводите на съда относно наличието на предпоставките за допускане на исканото обезпечение,като се сочи , че възбраненият имот бил несеквестируем и липсата на възможност за принудително изпълнение обуславя недопустимост на исканата възбрана. С тези съображения се иска въззивното определение да бъде отменено,а молбата за обезпечение на бъдещите искове без уважение.
В изпълнение на дадени указания от администриращия съд по делото е приложено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване с формулирани три въпроса, за които се твърди да е „налице необходимост от постановяване на решение на ВКС относно правилното прилагане на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК“, както следва: 1. Може ли обезпечителна заповед за налагане на възбрана на недвижим имот да влезе в сила и да бъде вписана в Агенция по вписванията или приведена в изпълнение от съдебен изпълнител, ако съдът не е спазил императивната разпоредба на чл. 396, ал. 1 ГПК и не е уведомил ответника за наложената обезпечителна заповед и същият не е могъл да упражни правото си да обжалва този акт; 2. Може ли разпоредбата на чл. 393, ал. 2 ГПК – съгласно която не се допуска обезпечение на парично вземане чрез налагане на запор върху вземанията, върху които не се допуска принудително изпълнение да се приложи и по отношение на недвижим имот, който е под закрилата на несеквестируемост, съгласно чл. 444, т. 7 ГПК; 3. Може ли да бъде допусната обезпечителна мярка – налагане на възбрана върху недвижим имот на ответника по бъдещ иск без да бъде определена и представена парична гаранция, съгл. чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, когато не са налице убедителни писмени доказателства съгласн изискванията на т. 1 от същата разпоредба. Твърди се, че постановеното определение противоречи и на възприетото в т. 6 на ТР № 6/14.03.2014 г. по т.д. № 6/2013 г., без да е формулиран конкретен въпрос.
В приложеното изложение с вх. № 79701/14.06.2017 г. е направено и искане за спиране на изпълнението на обезпечителната заповед до произнасяне по същество.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по частната жалба и допълнение към него. Оспорва се редовността на частната касационна жалба поради неподаването й в срок. Възразява се срещу допустимостта на касационния контрол, доколкото не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Оспорват се доводите за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се сочи, че по иска по който е допуснато обезпечение вече е постановено въззивно решение, което потвърждава уважаването на главния иск за заплащане на сумата от 25 000 лв.Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид становищата на страните, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срок по чл. 396, ал. 1 ГПК, доколкото са изложени изрични оплаквания, че съобщение за наложената възбрана не е връчено на собственика от Агенция по вписванията. Действително минал е дълъг период от време от издаването на обезпечителната заповед /25.03.2015 г./ и имотният регистър е публичен, но доколкото е предявена молба за обезпечение на бъдещи искове, която е разгледана в самостоятелно производство от това по делото за претендираните суми, знанието на собственика на имота за наложената възбрана не може да се презумира и по този начин да се пресече пътя му на защита. С частната жалба се обжалва определение на въззивен съд, с което за пръв път е допуснато обезпечение на бъдещ иск, съгласно чл. 396, ал. 2, изр.последно ГПК и определението подлежи на обжалване пред ВКС, само ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая не са налице основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд по поставените въпроси:
По въпросите, за които се твърди да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав намира, че не отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на цитираната разпоредба. Не е обосновано и защо според жалбоподателката поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на разпоредбата не е достатъчно. Първият въпрос се отнася до процедурата за налагане на допуснатата обезпечителна мярка и в частност уведомяването на страната, срещу която е допусната. Съобщаването за наложена възбрана е гаранция за правото на защита на ответната страна, която може да обжалва допуснатата обезпечителна мярка. Съгласно изричната разпоредба на чл. 396, ал. 3 ГПК определението, с което се допуска обезпечение на иска не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба. Респективно ролята на уведомяването е да информира насрещната страна по делото за предприетите обезпечителни мерки , както и за възможността определението, с което са наложени да бъде обжалвано – право, което е реализирано в настоящото производство. Тук е моментът да се уточни, че както повелява законът, обжалването не спира изпълнението, тъй като в противен случай би се обезсмислило обезпечителното производство като цяло. Ето защо и искането за спиране е неоснователно, още повече, че ответната страна по частната жалба – Д. Г. Б. е приложила постановеното решение на въззивния съд по предявените искове, което само по себе си представлява изпълнително основание съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК и изпълнението му подлежи на спиране при условията на чл. 282 ГПК. Вторият въпрос не е бил обсъждан и разрешаван от въззивния съд, предвид правилото на чл. 393, ал. 2 ГПК според което не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Текстът на разпоредбата е ясен и неоправдано в изложението жалбоподателката се стреми да го тълкува разширително предвид твърдяната от нея несеквестируемост на процесния недвижим имот. Благоприятните последици от несеквестируемостта се осъществяват само в случай, че са доказани предпоставките на чл. 444, т. 7 ГПК и са предприети действия по принудително изпълнение,но не и в обезпечителното производство, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – определение № 107/04.03.2013 г. по ч.гр.д № 1094/2013 г. по описа на ВКС, I г.о. Третият въпрос директно повдига питане относно приложението на закона и съдържа в себе си оспорване на разрешението на въззивния съд. Така поставен той представлява касационно основание, което подлежи на разглеждане едва в случай, че обжалваното определение бъде допуснато до касационен контрол.
Относно претендираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както вече беше посочено въобще не е формулиран въпрос във връзка с него. Касационната инстанция може да уточни и конкретизира поставените от жалбоподателя въпроси, но не е длъжна и не може да извежда правния въпрос,който е от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се дължи произнасяне налице ли е претендираното допълнително основание.
При този изход на спора на ответника се дължат направените и доказани разноски за настоящето производство в размер на 500/петстотин/лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6283/21.03.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 1631/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. Ц. Н.,ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Г. Б. разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: