О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 13.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5808 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма] ЕИК[ЕИК], чрез адв. Г. Д., срещу въззивно решение № 79/29.042013 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по гр.д. № 137/2013 г.
Излага доводи за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна ,А. М. Д., чрез адв. Р. П. Д. от АК – Я., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
А. М. Д. е предявила против [фирма], София искове по чл. 344, ал. 1, то. 1, т. 2 и КТ, които са уважени.
Съдът установил, че страните са били в трудовоправна връзка. А. М. е отправила до работодателя молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Последният не е изразил писмено съгласие с направеното предложение, доведено до знанието на служителя, в срока по чл. 325, ал. 1, т. 1, изр. 2 КТ. Въпреки това, със заповед от 23.08.2012 г., работодателят уволнил Д., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Въззивният съд приел, че заповедта е незаконосъобразна и я отмени, като възстановил служителя на заеманата преди това длъжност.
Повдигнати са следните въпроси:
Въззивният съд има ли задължение да извърши нов доклад по делото, респективно да даде нови указания на страните кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и за кои от фактическите твърдения не сочат доказателства, при положение, че въззивният съд излага различни решаващи мотиви от тези на първоинстанционния съд;
Обхваща ли проверката на въззивния съд по правилността на първоинстанционното решение пороци, непосочени във въззивната жалба;
Може ли съдът да признае незаконността на уволнението на основания, които не са посочени от ищеца.
Основното съображение на касатора за поставяне на въпросите е свързано със заключението на въззивния съд, че работодателят не е установил, по безспорен начин, че служителят В. М., е приел на 15.08.2012 г. молбата на А. Д., съответно твърдението че тогава е написал върху нея „Молбата се приема от работодателя”, като се е подписал.
По първия от повдигнатите правни въпроси е дадено разяснение с ТР № 1/2013 г. ОСГТК ВКС, че въззивният съд следи за допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, във връзка с доклада, само когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за това. В този случай въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Служебно въззивният съд поправя доклада по чл. 146 ГПК, като дава указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което, на страните, са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти. Във всички случаи, когато съдът преценява валидност и допустимост на обжалваното решение, точно приложение на императивна правна норма, а още и в случаите, когато по закон следи за интереса на страна по дело или за интереса на дете, той поправя или допълва доклада по чл. 146 ГПК на първата инстанция, щом това е нужно за осъществяване на вменените му служебно задължение в изброените хипотези.
Случаят не е такъв; процесуалните действия на въззивния съд не противоречат на задължителните указания по Тълкувателното дело. Различието във фактически и/или правни съображения на въззивния съд, в сравнение със съображенията на първата инстанция, само по себе си, не е причина второстепенният съд да повтаря доклада по чл. 146 ГПК. Въззивният съд е съд по съществото на спора, което значи, че в рамките на въззивната жалба и отговора извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и, по вътрешно убеждение, и според разпореденото в закона, прави своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение в мотивите на съдебния му акт. Въззивният съд потвърждава по същество правилното решение, каквито и основания за отменяването му да са съществували, тъй като той е отстранил всички негови пороци – повторил е, или е позволил на страните да повторят, опорочените процесуални действия и е извършил, или е позволил на страните да извършат, пропуснатите процесуални действия.
Вторият от поставените в изложението правни въпроси – обхваща ли проверката на въззивния съд по правилността на първоинстанционното решение пороци, непосочени във въззивната жалба, е неотносим в случая, защото Ямболският окръжен съд се е произнесъл в рамките на сезирането.
Не е вярно твърдението на касатора, че във въззивната инстанция не е имало спор относно това дали работодателят е изразил, преди уволнението, съгласие с предложението на Д. за прекратяване на трудовото правоотношение, евентуално кой е авторът на съгласието и компетентността му да го даде; дадено ли е писмено съгласието и в срока по чл. 325, ал. 1, т. 1, изр. 2 КТ, като в същия срок надлежно съобщено ли е на служителя. Във въззивната жалба, подадена от А. Д., изрично е направено оплакване срещу фактическото заключение на първостепенния съд, че работодателят се е произнесъл писмено по нейната молба, като я уведомил за това, в законния срок. Изложени са подробни съображения в шест точки, между които, че според отговора на ответника по иска, молбата на Д. била получена и по нея изразила съгласие, чрез текста „ОК”, прокуриста В. Д. Д. – С., а не В. М.; молбата на Д., била подадена в централата в Я. и е останала там, а на 15.08.2012 г. в Софийския офис е изпратен факс, така, че не е възможно на същата дата, писмено, да бъде изписан текст върху оригиналната молба; няма достоверно доказателство за датата, на която е поставен текста „ОК” върху нейната молба – Д. е представила по делото заверено копие от молбата си, без подобна добавка, а копието е взела след уволнението, през месец септември, със заверка за вярност чрез подпис и мокър печат, поставени от работодателя.
Следователно преценката на въззивния съд за това кой и на коя дата е изписал евентулно съгласие върху молбата с предложението на Д. по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, е направена при собствен анализ на събраните по делото доказателства, в рамките на въззивния предмет на спора.
Последният, трети въпрос, повдигнат в изложението – може ли съдът да признае незаконността на уволнението на основания, които не са посочени от ищеца, също е неотносим към постановеното от съда. В исковата молба на Д. се твърди, че работодателят не е изразил съгласие с отправеното до него предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а и да има подобно съгласие, не я е уведомил в срок. Работодателят, с отговора си, е навел твърдения, как, кога, чрез кого е изразил съгласие с молбата на Д., съответно, как и кога е уведомил служителя. Във връзка с тези твърдения и ищцата е навела своите възражения. Съдилищата са се произнасяли в рамките на така очертания спор.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 310 лв. заплатен адвокатски хонорар, който разход се установява от представения с отговора по касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 24.07.2013 г.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 79/29.042013 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по гр.д. № 137/2013 г.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на А. М. Д. сумата в размер на 310 лв., представляващи съдебноделоводни разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.