3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 16.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 5109/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на И. П. И. срещу решение на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение на Русенски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от М. Р. против И. И.. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение и прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Възниква ли вземане от неоснователно обогатяване, при положение че между страните съществува друга обвързаност от деликт? 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по предмета на спора?3. При промяна на правната квалификация следва ли въззивният съд да даде указания относно подлежащи на доказване факти и ангажиране на доказателства за това?
В срока за отговор ищецът е възразил срещу допускането на касационно обжалване и срещу отмяната на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а за да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС следва да установи дали поставените правни въпроси в изложението по чл. 283, ал.3, т.1 ГПК са обуславящи, както и дали разрешението на обуславящ правен въпрос, дадено от въззивния съд съответства на задължителната практика на ВКС /чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК и т. р. № 1-2010-ОСГТК/.
В случая липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като и трите поставени въпроси не са обуславящи. По първия въпрос въззивния съд не се е произнесъл, а вторият и третият въпрос не са конкретизирани- не става ясно по кои възражения и за кои факти въззивният съд е бил длъжен да се произнесе, съответно да даде указания, според касатора.
В случая въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и че ответникът по този иск дължи връщане на полученото поради начална липса на основание за получаване на нещо. За да уважи иска, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът е превел сумата от 34 000 евро по банкова сметка на ответника при начална липса на основание, тъй като ответникът чрез измама, установена с влязла в сила присъда се е представил за пълномощник, но е бил без представителна власт и се е разпоредил с получената сума като със своя.
В случай, че вторият поставен въпрос касае възраженията на касатора, че деликтът изключва неоснователното обогатяване и че договорът за покупко- продажба не е прогласен за нищожен, то следва да се отбележи, че тези възражения са неотносими и не биха променили изхода на делото. Възражението на касатора, че искът по чл. 45 ЗЗД изключва иска по чл. 59 ЗЗД е неотносимо за производството по делото, доколкото предявеният иск е с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Исковете по чл. 45 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД не се намират в условията на субсидиарност, защото законът не постановява това, както при иска по чл. 59 ЗЗД, а те се разглеждат независимо един от друг, при условие, че са налице предпоставките от хипотезата на правната норма и освен това с тези искове се преследва различна стопанска цел- в единия случай се претендира обезщетение за вреди, а в другия се иска връщане на даденото при начална липса на основание, т.е. нещо повече- те могат да се кумулират.
Възражението на касатора, че сделката за продажбата на недвижимия имот не е прогласена за нищожна и оттук липсва основанието по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, е също неотносимо, доколкото съдът е мотивирал липсата на основание за получаване на процесната сума пари от обстоятелството, че ответникът е получил парите чрез измама като представител без представителна власт и съответно се е разпоредил с тях като със свои.
Що се касае до въпроса дали при нова квалификация на иска се постановява неправилно или недопустимо решение, въззивният съд се е съобразил с мотивите към т.р. №2-2012-ОСГТК и доколкото се е произнесъл по наведените с исковата молба факти и в рамките на търсената защита, то не е нарушил диспозитивното начало в процеса и е постановил допустимо съдебно решение по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 175/26.07.2017 г., постановено по в. гр. д. № 227/2017 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: