4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
С., 20.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1102 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 5746 от 06.12.2010 година по гр.д. № 11622/2009 година Софийски градски съд е оставено в сила решение № ІІІ-22-7 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 1813/2007 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 21, ал.2 СК (отм.), предявен от Л. Т. П. от [населено място] за признаване на установено, че е изключителен собственик на апартамент № 32 в [жилищен адрес]26б, вх. А,[жк], [населено място] по отношение на З. Н. Ц. от [населено място]. В решението е прието, че страните са бивши съпрузи, сключили брак на 26.01.1964г., прекратен с развод на 05.01.2005 г. Процесният имот е придобит на 11.05.1998 г. по време на брака им чрез покупка срещу сумата 8394241 неденоминирани лева, внесена изцяло при сключване на сделката. Прието е, че не е установено, че продажната цена е била заплатена с лични средства на ищцата, нито с дарени и лично суми от нейни близки. Този извод е формиран след преценка на писмените и гласни доказателства по делото, от които е установено, че през 1994 г. ищцата като сънаследник на недвижим имот в [населено място], ведно със своите майка и брат са отчуждили наследствения имот срещу сумата 400000 неденоминирани лева, които са и били предоставени, за да бъде осигурено жилище за децата на страните, т.е. дарението не е лично; че на 30.06.1997 г. страните са продали свой имот за сумата 358000 неденоминирани лева, получена напълно при изповядане на сделката, като същия ден ищцата е внесла в личен влог 9810 щатски долара; че изтегленият от ищцата кредит от 3000 деноминирани лена на 05.05.1998 г. е изплатен по време на брака до 17.12.1999 г.; че през 1994 г. синът на страните – свидетеля В. Ц. е продал свой недвижим имот за сумата 57012 лева (1013,56 щатски долара), без да е установено, че е дарил тези средства на своята майка- ищцата по делото или че средствата са вложени за покупка на процесния имот. Въз основа на така установените факти, въззивният съд е приел, че твърденията за придобиване на имота чрез лични на ищцата средства и средства, дарени и от близки не са установени по безсъмнен начин, поради което е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 21, ал.2 СК (отм.). Производството по делото е проведено по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2 ПЗР ГПК.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Л. Т. П. от [населено място]. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложени са доводи, че обуславящият изхода на делото въпрос: следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал и да направи свои фактически правни изводи по съществото на спора е разрешен в противоречие с т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. ОСГТК ВКС; въпросът следва ли насрещното доказване на фактите, имащи значение за трансформацията на лични средства по иск с правно основание чл. 21 СК (отм.) да бъде пълно и пряко е разрешен в противоречие с решение № 865 от 30.12.2005 г. по гр.д. № 628/2005 г. І г.о. ВКС; въпросът следва ли преценката за основателността на иска по чл. 21 СК (отм.) да бъде извършена след съвкупна преценка на доказателствата кога е сключен брака между страните, продължителността му, кога е закупен имотът, имали ли са възможност страните да го закупят с трудовите си доходи за този период е разрешен в противоречие с решение № 1279 от 16.05.1996 г. по гр.д. № 2229/1995 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи, че разрешаването на въпросите: необходимо ли е съдът да изследва началният и крайният момент, между които се заключава трансформацията на лични средства; следва ли да извърши самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора; следва ли ответникът да проведе доказване на фактите, въведени с възражението срещу твърдението за трансформация и следва ли въззивният съд да извърши анализ на доказателствата по делото при съобразяване на чл. 188 ГПК (отм.) са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба З. Н. Ц. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Въпросът следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал и да направи свои фактически правни изводи по съществото на спора не е разрешен в противоречие с т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. ОСГТК ВКС. В съответствие с т. 19 от ТР № 1/2000 г. ОСГТК ВКС, въззивният съд е направил констатация за наличието на пълно съвпадение с изводите на първата инстанция за фактите по делото след преценка на доказателствения материал, събран в хода на инстанционното производство и е направил свои правни изводи по съществото на гражданскоправния спор; изследвал е всички доказателства, касаещи твърденията за трансформация на лични средства, въз основа на които е формирал извод, че влагането на средства дарени от сина на страните В. Ц. в покупката на процесния имот не е установено; че не е установено, че средствата от продажба на съсобствен имот през 1994 г. са дарени лично на ищцата и вложени в придобиване на имота; че изтегленият по време на брака кредит за текущо потребление, изплатен по време на брака, не съставлява лично имущество.
Не е налице и твърдяното противоречие с решение № 865 от 30.12.2005 г. по гр.д. № 628/2005 г. І г.о. ВКС по въпроса следва ли да бъде проведено пълно и главно насрещното доказване на фактите, имащи значение за трансформацията на лични средства по иск с правно основание чл. 21 СК (отм.). В решението по гр.д. № 628/2005 г. І г.о. ВКС е прието, че в производството за съдебна делба между бивши съпрузи на придобито по време на брака имущество, страната, която се позовава чрез възражение на пълна трансформация на лично имущество следва да проведе пълно и главно доказване на този факт. В съответствие с така формираните изводи по приложението на чл. 127, ал.1 ГПК (отм.), въззивният съд е приел, че ищцата следва да проведе пълно и главно доказване на твърдяната трансформация на лични средства; че по делото не е установено по безсъмнен начин, че придобитият по време на брака имот е придобит с лични на ищцата средства, поради което искът с правно основание чл. 21, ал.2 СК (отм.) е от хвърлен като неоснователен.
Въпросът следва ли преценката за основателността на иска по чл. 21 СК (отм.) да бъде извършена след съвкупна преценка на доказателствата кога е сключен брака между страните, продължителността му, кога е закупен имотът, имали ли са възможност страните да го закупят с трудовите си доходи за този период не е разрешен в противоречие с решение № 1279 от 16.05.1996 г. по гр.д. № 2229/1995 г. ІV г.о. ВКС. В посоченото решение е прието, че искът за установяване на преобразуване на лично имущество не може да бъде уважен въз основа на показанията на един свидетел, който е в близки родствени отношения със страната; че показанията на този свидетел, твърдящ пълна трансформация на лични средства, следва да бъдат ценени наред с доказателствата съществувала ли е за страните възможност да закупят имота със средства, придобити по време на брака им. В съответствие с така установената практика, съдът не е дал вяра на показанията на свидетеля В. Ц., а е ценил показанията му наред с доказателствата за стойността на продадения от него имот; времето на продажбата и съответно на придобиването на процесния имот, както и на материалните възможности на бившите съпрузи към момента на придобиване на имота.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите необходимо ли е съдът да изследва началният и крайният момент, между които се заключава трансформацията на лични средства; следва ли да извърши самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора; следва ли ответникът да проведе доказване на фактите, въведени с възражението срещу твърдението за трансформация и следва ли въззивният съд да извърши анализ на доказателствата по делото при съобразяване на чл. 188 ГПК (отм.) са намерили разрешение в трайно установената практика на съдилищата по приложението на чл. 127, ал.1 ГПК (отм.), чл. 188, ал.1 ГПК (отм.) и чл. 21 СК (отм.), израз на която са и приложените към касационната жалба решения на Върховния касационен съд, в съответствие с която практика е постановен и обжалваният съдебен акт.
Въведеното от ответника по касация искане за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването на разноски в производството по чл. 288 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5746 от 06.12.2010 година по гр.д. № 11622/2009 година Софийски градски съд, І „г” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: