3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 21.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 2518 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. А. и Н. К. А. срещу определение № 980 от 05.03.2014 г. по в. ч. гр. д. № 118 по описа за 2014 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против отказа на съдебния изпълнител от 8.01.2014 г. да впише исковата молба на частните жалбоподатели по чл.53, ал.2 от ЗКИР срещу В. Г. К., К. И. К., Т. Г. М. и Н. М. за установяване правото им на собственост върху две складови помещения, построени в сграда № 2 с административен адрес [населено място], [улица]. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение противоречи на т.2 на ТР № 7 от 2012 г. на ОСГТК и на определения № 508 от 20.12.2010 г. по ч. гр.д. № 478/2010 г. на ІІ ГО на ВКС и № 531/29.11.2010 г. по ч.гр.д. № 402/2010 г. на І ГО на ВКС. Според тази практика на ВКС не е необходимо в представения за вписване акт недвижимият имот да бъде описан съгласно изискванията на чл.60, т.1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър и да бъде представена скица-извадка от кадастралната карта, а е достатъчно имотът да бъде описан съгласно изискванията на чл.6, ал.1, б. „в” от Правилника за вписванията. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на определението на Благоевградския окръжен съд по този въпрос, да го отмени и да постанови друго, с което да задължи съдията по вписванията да впише исковата им молба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното:
В своя отказ съдията по вписванията действително се е позовал на изискванията, предвидени в ЗКИР, но основното съображение на въззивния съд да потвърди този отказ е неяснотата на местоположението на сграда № 2, в която се намират претендираните от частните жалбоподатели самостоятелни обекти, предмет на исковата молба. Действително в тази искова молба сградата е индивидуализирана само с номер, без посочване на други признаци. При наличие на две сгради, построени в имота, ищците би следвало да опишат местоположението на сградата, в която се намират обектите, за да я разграничат от другата сграда. Това би могло да стане и чрез представяне на скица, в какъвто смисъл са мотивите на обжалваното определение. Тогава касаторите биха могли да се позоват на чл.45, ал.3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Касаторите обаче не са индивидуализирали сграда № 2 по нито един от двата начина-чрез описание с посочване на точното местоположение на сградата в имота спрямо другата сграда или чрез скица. Така границите на сграда № 2 са останали неконкретизирани, което представлява недостатък на исковата молба съобразно чл.6, б.”в” от Правилника за вписване, обуславящ отказа от вписването и. При този основен довод на обжалваното определение поставеният от касаторите въпрос не би могъл да се отрази на изхода на спора. Дори да бъде прието от настоящата инстанция, че не е необходимо спорните обекти да се индивидуализират посредством изискванията на ЗКИР, липсата на граници на сграда № 2 е достатъчна да обоснове постановения по делото отказ от вписване.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Благоевградския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 980 от 05.03.2014 г. по в. ч. гр. д. № 118 по описа за 2014 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: