О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 24.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1527 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. Т. Ч. и Б. Д. Ч. , чрез процесуалния им представител адвокат Л, против определение № 52 от 19.05.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 75 по описа за 2008 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е отменено определение № 1/17.03.2008 г. по гр.д. № 122/2008 г. на Бургаския окръжен съд и е постановено друго за допускане на обезпечение на иска на Е. К. И. против Д. Т. Ч. и Б. Д. Ч. с правно основание чл.240 във връзка с чл.71 от ЗЗД за сумата 80 000 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, чрез налагане обезпечителна мярка „възбрана” върху апартамент № 3, на третия жилищен етаж с площ от 56.42 кв.м., върху хотелска стая на третия етаж с площ от 34.71 кв.м. които представляват обособени обекти от масивна сграда с предназначение „семеен хотел с индивидуални жилища” и „бистро”, изградена в УПИ *Х-5068 по плана на местност „Б” в гр. С..
Ответникът по частната жалба Е. К. И. не е изразил становище по същата.
Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване – повдигнат е съществен правен въпрос, свързан с тълкуване на закона и от значение за точното му прилагане, а именно следва ли в обезпечителното производство идентификацията на недвижим имот, върху който се иска налагане на възбрана, да бъде извършена съобразно данните по чл.60, т.1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Върховният касационен съд разгледа частната жалба и като взе предвид данните по делото, намира, че същата е основателна по следните съображения:
Е. К. И. е поискал да се допусне обезпечение на предявения от него против Д. Т. Ч. и Б. Д. Ч. иск с правно основание чл.240 във връзка с чл.71 от ЗЗД за сумата 80000 евро и законната лихва върху нея от датата на предявяването. Първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение с мотив, че липсват доказателства за стойността на имота, чиято възбрана се иска, което не позволява да се прецени дали обезпечителната мярка е съответна на обезпечителната нужда. Бургаският апелативен съд е приел, че в случая процесуалния спор касае именно адекватността на търсената обезпечителна мярка. Изложил е съображения, че е налице съотносимост между обезпечителната нужда и обезпечителната мярка, включително и с оглед приетото в отношенията между страните с раздел VІІ на процесния договор за заем от 29.03.2007 г., както и сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от същата дата. Обсъдено е възражението на Д. и Б. Ч. , отразено в отговора им по частната жалба, за нередовност на молбата за допускане на обезпечение, поради това, че имота, чиято възбрана се иска, е описан по недействащ план, но същото е прието за неоснователно, тъй като описанието съответства на това в представените по делото документи – разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация и удостостоверение на Община С..
Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни. Апартамент № 3 и стая № 10 от сграда със жилища за сезонно ползване, построена в терен в землището на гр. С., местността „Б”, представляващ имот № 0* по картата на землището с площ от 796 кв.м., са били предмет на договаряне между страните, като в молбата за допускане на обезпечение имотите са индивидуализирани според описанието им в сключения 29.03.2007 г. договор, приложената скица от 13.01.2005 г. и чрез посочване на номера на терена според подробния устройствен план – УПИ *Х-5068. Пред апелативния съд Д. и Б. Ч. са направили възражение за нередовност на искането за обезпечение, тъй като имотите не са индивидуализирани съобразно изискванията на закона при наличието на влязла в сила кадастрална карта, одобрена на 4.10.2007 г., като са представили и скици от службата по „Г”-Бургас. Съгласно чл.400, ал.2 от ГПК налагането на възбрана като обезпечителна мярка се осъществява чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Чл.6, ал.1 от Правилника за вписванията регламентира съдържанието на подлежащите на вписване актове, включително и относно описанието на имота, до който се отнася акта /б.”в”/, а ал.3 от текста изисква в районите с одобрена кадастрална карта описанието да се извършва съобразно данните по чл.60, т.1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Съдържанието на обезпечителната заповед е регламентирано в чл.24 от Правилника за вписванията, като б.”а” от текста препраща към нормата на чл.6, ал.1, б.”в” от същия правилник, а съответно за районните с одобрена кадастрална карта и към ал.3 на чл.6.
В настоящия случай апелативният съд в нарушение на правилото на чл.24, б.”а” във връзка с чл.6, ал.1, б.”в” и ал.3 от Правилника за вписванията е допуснал обезпечение при ненадлежна индивидуализация на недвижимите имоти, върху които е наложена възбраната, вместо да даде възможност на молителя да посочи индивидуализацията на апартамента и стаята според кадастралната карта или поне да отрази при индивидуализирането на имота данните за терена и сградата по кадастралната карта, които са били удостоверени по делото от представените към отговора на частната жалба скици.
С оглед изложеното атакуваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като на основание чл.278, ал.2 от ГПК съдът разгледа по същество спора налице ли са предпоставките за допускане на обезпечението при отчитане и настъпилите след предявяване на молбата обстоятелства. В случая е поискано налагане на обезпечителна мярка с цел гарантиране правата на ищеца по предявения иск за заплащане сумата 80 000 евро, представляваща главница по договор за заем от 29.03.2007 г., както и на законната лихва от датата на забавата. Видно от представената вносна бележка от 17.06.2008 г. ответниците са погасили задължението по договора за заем, превеждайки по сметка на Е. К. И. сумата 81500 евро. След като задължението е погасено, то не съществува обезпечителна нужда, поради което следва да се отхвърли искането за налагане възбрана на имотите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 52 от 19.05.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 75 по описа за 2008 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е допуснато обезпечение чрез налагане възбрана върху недвижими имоти и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Е. К. И., гр. С., ул.”И” № 1 за допускане на обезпечение на предявения от него против Д. Т. Ч. и Б. Д. Ч. , двамата от гр. Б., к-с”И” бл.3, вх. А, ет.7 иск за солидарно заплащане на сумата 89 000 евро, представляваща главница по договор за заем от 29.03.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба и разноските по делото чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху апартамент № 3, на третия жилищен етаж с площ от 56.42 кв.м., върху хотелска стая на третия етаж с площ от 34.71 кв.м. които представляват обособени обекти от масивна сграда с предназначение „семеен хотел с индивидуални жилища” и „бистро”, изградена в УПИ *Х-5068 по плана на местност „Б” в гр. С., при посочени в молбата граници.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: