1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
ГР. С., 23.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.03.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1597/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма],[населено място] срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ и по допускане на обжалването.
С обжалваното решение са уважени предявените от И. М. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ – отменено е дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед на ответника от 23.02.09 г., вр. на 17.07.09 г., той е възстановен на заеманата длъжност – „представител бизнес услуги” и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 и 2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Поставя като значими за спора материалноправните въпроси: изпълнено ли е изискването на чл.193, ал.1 от КТ от страна на работодателя, когато обясненията от служителя са поискани с изпратена му по пощата покана, чрез лицензиран пощенски оператор по З., а служителят въпреки оставените две известия на две различни дати за поканата, не се е явил да я получи. Следва ли да се приложи санкцията по чл.193, ал.2 от КТ, когато искането за обяснения не е получено и те не са дадени по вина на работника. Намира, че с обжалваното решение въпросите са решени в противоречие с Р №2110/07 г. на ВКС, трето г.о.
За да уважи иска, въззивният съд е приел, че от работника не са поискани обяснения за нарушението, преди налагане на дисциплинарното наказание за него. Изпратената му по пощата от работодателя покана за даване на обяснения не е връчена, като непотърсена, след две известия на 31.01 и 4.02.09 г. Затова уволнението е отменено като незаконно на осн. чл.193, ал.2 от КТ, без спорът да се разглежда по същество.
Приетото не е в противоречие с приложеното решение на ВКС №2110/07 г.– там е прието, че обяснения от работника могат да се поискат и с писмо, което му е връчено лично на посочена дата. В случая няма данни писменото поискване на обяснения да е връчено на ищеца, с което той да е узнал за искането на работодателя. Затова не може да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ, а обясненията не са дадени по вина на работника, като се приложат последиците по ал.3.
Правото на работника да бъде изслушан от работодателя или да даде писмени обяснения е негово конституционно право по чл.56 от Конституцията на РБ и санкцията за нарушаването му е премерено тежка за работодателя. КТ не установява форма, в която да се поискат обясненията; искането на обяснения подлежи на установяване с всички доказателствени средства, според трайната практика на ВКС – Р 1261/02 г. и №984/02 г. на трето г.о. В случая обаче работодателят не е установил искането да е достигнало до работника. Изпращането по пощата не е единственият начин за това и при невръчване на поканата работодателят е следвало да потърси друг начин, за да изпълни задължението си по чл.193, ал.1 от КТ.
Поради изложеното соченото основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №2121/10 г. от 24.06.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: