4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
С.,21.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1019/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], обл. Р., срещу въззивно решение № 137 от 17.06.2011 г., постановено по в. т. д. № 184/2011 г. на Варненски апелативен съд.
К. е посочил, че обжалва въззивното решение изцяло, но предвид наведените в жалбата касационни доводи настоящият състав приема, че предмет на касационно обжалване е само частта от решението, с която е потвърдено решение № 31 от 18.10.2010 г. по т. д. № 15/2010 г. на Разградски окръжен съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на ДП „Държавно ловно стопанство „С.” – [населено място] сумата 54 896.20 лв., включваща неплатен остатък от цената на продадена дървесина по фактури № 50440/30.06.2009 г., № 50477/31.08.2009 г., № 50589/30.11.2009 г. и № 50617/16.12.2009 г., неплатено възнаграждение за извършена услуга по транспортиране на продадената дървесина и неплатени такси за административни и технически услуги по чл.7 ПЗР на ППЗГ във връзка с продажбеното правоотношение, законни лихви върху сумата 54 896.20 лв. от предявяване на иска до окончателното плащане и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на сумата 4 027.73 лв., и са присъдени разноски на ДП „Държавно ловно стопанство „С.” в размер на 3 222.30 лв. За касатора не съществува правен интерес да обжалва въззивното решение в частта за отхвърляне на главните искове за разликата над сумата 54 896.20 лв. до пълния размер от 64 896.20 лв. и с оглед липсата на подадена от ищеца касационна жалба, решението в тази част е влязло в сила.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон. К. поддържа, че въззивният съд е отказал неоснователно да назначи съдебна експертиза за установяване на вида, качеството и цената на доставената дървесина по процесните фактури; уважил е осъдителните искове, без да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и да изследва действителното съдържание на възникналите между страните правоотношения във връзка с договора за търговска продажба; не е взел предвид възраженията му за липса на заявка за доставяне на технологични плочи от сорта и на цена, отразени в съставените от ищеца фактури. Релевира довод, че решението е постановено при нередовна искова молба, в която не са разграничени по основание и размер заявените искови претенции.
Допускането на касационно обжалване е обосновано бланкетно с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : „А. Следва ли съдът да не допуска искана експертиза от ответника по спора, с която да се докаже недобросъвестността на ищеца – доставчик по изпълнение на търговски договор и нанасяне на вреди на получателя – чл.289 ТЗ; Б. Следва ли съдът да се произнася по повдигнат спор за неплащани доставки при приети договорни количества и извън договорни количества, без ищецът да диференцира неплащането в исковата си молба по отношение договорните и недоговорните количества; В. Следва ли да се върнат на доставчика родово заместими вещи, предоствени без заявка, като същите са предмет на спора и са с цени, значително завишени; Г. Следва ли съдът да се произнася по акцесорен иск за лихви по забавено плащане, след като лихвите не са определени по претенции във времето и съществува произнасяне на съда с промяна на главната претенция.”.
Ответникът по касация ДП „Държавно ловно стопанство „С.” – [населено място], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил решението по т. д. № 15/2010 г. на Разградски окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на ДП „Държавно ловно стопанство „С.” – [населено място] сумата 54 896.20 лв., след като в резултат на задълбочен и обстоен анализ на писмените доказателства по делото и на заключението на съдебно – счетоводната експертиза е приел за доказани твърденията в исковата молба за сключен между страните договор от 09.04.2009 г. за търговска продажба на дървесина и за неизпълнение на задълженията на ответника – купувач да заплати на ищеца – продавач претендираната с исковете сума, включваща неплатен остатък от цената на продадена дървесина /трупи за бичене, О. и технологични плочи/ по издадените във връзка с договора фактури № 50440/30.06.2009 г., № 50477/31.08.2009 г., № 50589/30.11.2009 г. и № 50617/16.12.2009 г., неплатено възнаграждение за транспортни услуги по две от фактурите и неплатени такси за административни и технически услуги за ползване на инфраструктурата в Горския фонд и за издаване на превозни билети за доставяне на продадената дървесина, дължими на основание пар.7 ПЗР на ППЗГ и Тарифата за таксите, които се събират в системата на Д. по ЗГ. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че не е договаряна продажба на технологичните плочи, чиято цена е включена в размера на задълженията по посочените фактури. Решаващият въззивен състав е преценил, че щом като са подписани от представител на купувача, не са оспорени в хода на процеса и са отразени в счетоводните книги на двете страни с идентични по съдържание счетоводни записвания, фактурите установяват по несъмнен начин както постигането на съгласие между страните за продажба на плочите, така и възникването на задължение за ответника да заплати тяхната цена. При формиране на изводите си за дължимост на сумата 54 896.20 лв. въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че цялото количество дървесина по процесните фактури е предадено от ищеца и е прието от ответника с двустранно подписани приемо – предавателни протоколи, без да са правени възражения срещу качеството и цената на получената дървесина. Предвид забавата в плащането на основните парични задължения по договора, за основателен е приет и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 4 027.73 лв., представляваща обезщетение за забава върху присъдената по главните искове сума от 54 896.20 лв. /а не върху сумата 64 896.20 лв., както твърди касаторът/.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към делото, но не попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по п.”А” и „В” от изложението представляват касационни доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния за кон при разглеждането на спора и преценката на доказателствата. Въпросите по п.”Б” и „Г” имат характер на оплаквания за произнасяне по нередовна искова молба, съдържаща неразграничени по основание и размер осъдителни претенции за парични вземания. Нарушенията на закона са от значение за правилността на въззивното решение, не и за специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1–т.3 ГПК, поради което съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС евентуалното им наличие не може да обоснове допускане на решението до касационен контрол. Доводите за нередовност на исковата молба не насочват към вероятна недопустимост на въззивния съдебен акт като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване. В исковата молба ищецът е посочил, че цената на исковите претенции е формирана като сбор от непогасени задължения по фактури за доставени количества дървесина по договора от 09.04.2009 г., индивидуализирани в приложени справки. Справките са представени с исковата молба и съдържат данни за номерата и датите на фактурите, размера на непогасените задължения по всяка отделна фактура и периода и размера на начислените върху тях лихви за забава по смисъла на чл.86, ал.1 ЗЗД. При тези обстоятелства не може да се приеме, че въззивното решение е постановено въз основа на нередовна искова молба, за да се налага допускането му до касация с цел проверка на неговата процесуална допустимост по реда на чл.290 ГПК.
Несъответствието на въведените с изложението въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на която касаторът се е позовал бланкетно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 137 от 17.06.2011 г., постановено по в. т. д. № 184/2011 г. на Варненски апелативен съд, в обжалваната с касационната жалба на [фирма] част, с която е потвърдено решение № 31 от 18.10.2010 г. по т. д. № 15/2010 г. на Разградски окръжен съд в частта за [фирма] да заплати на ДП „Държавно ловно стопанство „С.” – [населено място] сумата 54 896.20 лв., ведно със законните лихви от предявяване на иска до окончателното плащане, и сумата 4 027.73 лв. и са присъдени разноски на ДП „Държавно ловно стопанство „С.” в размер на 3 222.30 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :