3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 05.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
разгледа докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1550/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 292 от 13.02.2014 г., постановено по ч. т. д. № 161/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 2351 от 12.12.2013 г. по т. д. № 154/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите предложен на 14.11.2013 г. от длъжника [фирма] план за оздравяване на предприятието.
В жалбата се поддържа искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навеждат се оплаквания, че въпреки съответствието на предложения оздравителен план с изискванията на чл.700, ал.3 ТЗ, въззивният съд е приел обратното, както и че вместо да допусне плана до разглеждане от събранието на кредиторите, за да решат те дали да го приемат или не, съдът ги е лишил от тази възможност.
Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, формулиран в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Пловдивски окръжен съд, с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите предложения в срока по чл.698, ал.1 ТЗ от длъжника в производство по несъстоятелност [фирма] план за оздравяване, Пловдивски апелативен съд е приел, че планът не е структуриран според изискванията на закона и не съдържа информация и конкретни ясни предвиждания относно обстоятелствата по чл.700, ал.1, т.1, 3, 4, 5 и 6 ТЗ, които недостатъци на практика го лишават от характеристиките на оздравителен план. В съобразителната част на определението въззивният съд е посочил изчерпателно в какво се изразяват недостатъците на плана, съставляващи пречка за допускането му до разглеждане от събранието на кредиторите. След като е констатирал, че тези недостатъци не са отстранени в предоставения от съда по несъстоятелност срок по чл.700, ал.2 ТЗ, въззивният съд е счел за правилен извода в обжалваното определение, че не са налице основания планът да бъде допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е формулирал следния въпрос : Следва ли съдът по несъстоятелност да лишава кредиторите на несъстоятелното дружество от правна възможност да гласуват предложен от длъжника оздравителен план в производството по несъстоятелност. Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Потвърждаването на определението на съда по несъстоятелност, с което е отказано допускане на предложения от длъжника план за оздравяване до разглеждане от събранието на кредиторите, е обусловено от преценката на въззивния съд, че планът не отговаря на конкретно посочени изисквания по чл.700, ал.1 ТЗ. Правомощието на съда по несъстоятелност да откаже да допусне предложения в производството по несъстоятелност план за оздравяване до разглеждане от събранието на кредиторите в случай, че той не отговаря на изискванията на чл.700, ал.1 ТЗ и че в предоставения за това срок по чл.700, ал.2 ТЗ не бъде приведен в съответствие с тях, е изрично уредено в разпоредбата на чл.700 ТЗ. Лишаването на кредиторите от възможността да гласуват предложения от длъжника [фирма] план за оздравяване е последица от упражняване на това правомощие, а дали изводът на въззивния съд за несъответствие на плана с изискванията на закона е законосъобразен, е въпрос от значение за правилността на обжалваното определение, по повод на който не може да се допусне касационно обжалване. В този смисъл са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска и поради обстоятелството, че частният жалбоподател се е позовал бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да обоснове значението на въведения с изложението въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото като специфичен критерий за селекция на касационните жалби.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 292 от 13.02.2014 г., постановено по ч. т. д. № 161/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :