2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1413/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 11.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1413/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 1588/10.11.2014 год. по в.гр.дело № 1515/2014 год. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решението на ХVІ състав № 2042/15.04.2014 год. по гр.дело № 2566/2011 год. на Варненския районен съд за отхвърляне предявения от Я. Ц. М. против М. П. Я., З. С. А., К. С. И., Т. В. А. и В. В. П. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че е собственик на недвижим имот, представляващ новообразуван имот в СО”М.” в землището на[жк], [община], кадастрален район № 501, с идентиф.№ 535 с площ от 600 кв.м., начин на трайно ползване-индивидуално застрояване, при граници: идентификатори № 536, 1274, 1271, 1279, 9547, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност през периода от 1978 год. до днес, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Я. Ц. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат И. К. З., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК по въпросите:
1. „Налице ли е преклузия на материалното основание за придобивна давност при настъпила преклузия на друго придобивно основание? От кой момент владелецът става собственик на оригинерно основание?”;
2. „Налице ли е правен интерес от завеждането на иск по чл.124, ал.1 от ГПК, когато ищцата притежава валидно правно основание; заповед № 2024/31.12.2004 год. на зам.кмета на [община] по § 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, представляваща правно основание, годно да я направи собственик?”;
3. „Има ли правен интерес лице, което не претендира право на собственост върху недвижим имот, от предявяване и водене на отрицателен установителен иск за собственост срещу лицето, което се легитимира като собственик на недвижимия имот, респективно претендира право на собственост върху същия?”;
4. „Кога страната е длъжна да изчерпи всички основания за придобиване на собственост, когато делото е водено по отменения ГПК, при водене на режима на положителен установителен иск при сега действащия ГПК?”
От ответниците по касация М. П. Я. с ЕГН [ЕГН], З. С. А. с ЕГН [ЕГН], К. С. И. с ЕГН [ЕГН], Т. В. П. с ЕГН [ЕГН] и В. В. П. с ЕГН [ЕГН], представлявани от адвокат Е. Г. С. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. К. С. И. претендира и за направените по делото пред настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа касационната жалба с оглед доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да обезсили решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел по установителния иск за собственост, че със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на Ц. Г. в лицето на неговите наследници по закон, вкл. настоящата ищца по спора, по силата на трансформирано право на ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и като последица от това трансформирано право на ползване в право на собственост се явява издаването на заповедта по § 4к, която представлява елемент от смесения фактически състав, за да възникне правото на собственост или за ползвателя или за реститута. Направен е извод, че с отричане правата на наследодателя Г. е отречена и възможността да се ползват от издадената заповед, а ищцата Я. Ц. М. е следвало да изчерпи всичките си възражения досежно правото си на собственост, произтичащо от различни основания, вкл. и давностно владение, което е пропуснала и тази възможност се е преклудирала с влизане в сила на решението с № 192/10.01.2008 год. по гр.дело № 6402/2005 год. на Варненския районен съд, ХІV-ти състав, което е отменено с решение № 1063/20.10.2008 год. по гр.дело № 609/2008 год. на Варненския окръжен съд и вместо него е прието за установено в отношенията между ищците В. П. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] действащ чрез настойника си М. В. А. ЕГН [ЕГН], М. П. Я. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], З. С. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] и К. С. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.6 и ответниците Л. К. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх.1, ет.4, ап.64, Я. Ц. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] Г. Ц. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх.1, ет.4, ап.64 и Г. П. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] че ответниците не са собственици на реална част с площ от 594 кв.м. от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място],[жк], местност „М.”, съставляващ ПИ № 535, кад.район 501 по ПНИ”М.”, целия с площ 600 кв.м., при граници на частта: имоти пл.№№ 536, 1274, 1271, 1279, 9547, така както е оцветен в червен цвят в скицата от заключението на СТЕ/л.98/, която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението, по силата на трансформирано право на ползване по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание чл.97, ал.1 ГПК/1952 г./, като въззивното решение е оставено в сила с решение № 462/19.10.2010 год. по гр.дело № 844/2009 год. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение. Взето е предвид, че е налице идентичност, съвпадение на страните по настоящото дело с част от страните по предходното дело като Я. Ц. М. /ищца по настоящето/ е ответница с другите наследници на Ц. Г. в предходното дело, при което предмет на спора и по двете дела е правото на собственост на Ц. Г. върху процесния имот по първото: реална част с площ от 594 кв.м. от имот № 535, целият с площ от 600 кв.м., а по второто: новообразуван имот (по ПНИ) с идентификатор № 535 с площ от 600 кв.м., а страните не спорят, че се касае за един и същ имот. Отчетено е, че ищцата Ц. се позовава на факти, осъществили се преди влизане в сила на решението по гр.дело № 6402/2005 год. – осъществяване фактическа власт през периода 1978 год. и понастоящем, което не може да бъде оспорвано тъй като е установено със сила на пресъдено нещо, че към този момент правото не съществува и пререшаването на спора е недопустимо.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата по касация К. С. И. се присъждат направените разноски по делото в размер на сумата 600 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1588/10.11.2014 год. по в.гр.дело № 1515/2014 год. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Я. Ц. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] ет.ІІ, ап.№ 6 да заплати на К. С. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 600/шестстотин/лева адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ