О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
ГР. София, 27.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.03.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №102/09 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „В”О. срещу въззивното решение на Окръжен съд В. /ОС/ по гр.д. №992/08 г., с което са уважени предявените от М. М. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3.
Въззивният съд е отменил като незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед на заместник управителя на ответното дружество на осн. чл.71, ал.1 от КТ. Приел е, че между страните не се установява трудово правоотношение по договор със срок за изпитване, предпоставящо прекратяване на посоченото основание.
Същественият по делото материалноправен въпрос за законността на уволнението на посоченото основание при характера на тр. договор на страните от 22.11.06 г., с който ищецът е преназначен от длъжност „каналджия” на „работник строителство” при ответника, скл. за „неопределено време”, но „по чл.70, ал.1 от КТ – в полза на работодателя”, е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната и установена практика на ВКС и съдилищата, обезпечаваща точното прилагане на закона. Според ОС работодателят не е установил твърдението си, че работникът е назначен на нова, различна от изпълняваната дотогава работа, като предпоставка за допустимост на договор със срок за изпитване между страни, които са се намирали в безсрочно трудово правоотношение към сключването му – чл.70, ал.5 от КТ.
В договора от 22.11.06 г. съществува противоречие между текстовата част за срок – неопределено време, и посочената в „други условия” разпоредба на чл.70, ал.1 от КТ / без споменаване и определяне на срок/, при което първата е с предимство при извличане на точния смисъл и съдържание на уговореното. Наред с това работодателят не е установил, че с ищеца – работил при него над 10 г. към договора от 22.11.06 г. на длъжност „каналджия” – е сключен договор за нова работа, със съществено различна тр. функция от изпълняваната дотогава. Такова различие не се установява от дл. характеристики за двете работи, които сочат на сходство на тр. функция /по дейност и обект/ за длъжностите „работник строителство”, звено поддръжка водоеми и „каналджия” по поддръжка и ремонт на канализационни системи.
При неустановените с категоричност възможност за сключване по чл.70, ал.5 от КТ, както и самото сключване на договора, като такъв със срок за изпитване, крайният извод на ОС за незаконността на уволнението, извършено на специалното, важимо само за този договор основание по чл.71, ал.1 от КТ е съответен с константната съд. практика по приложението на КТ.
Горното е достатъчно за уважаване на иска по чл.344, ал.1,т.1 от КТ – затова втория поставен от касатора материалноправен въпрос, по който ОС се е произнесъл, за да уважи иска: за невъзможността да се делегира работодателска власт / извън дисциплинарната по чл.192 от КТ/ – в случая на подписалия уволнителната заповед заместник – управител на ответното дружество, определен с дл. характеристика да замества управителя при отсъствие – не влияе на изхода на спора и не е съществен по см. на чл.280, ал.1 от ГПК.
Не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №992/08 г. от 24.10.08 г.
Осъжда „В”О. да заплати на М. Х. М. деловодни разноски за това производство от 250 / двеста и петдесет/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: