О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 12.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети април , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Томов гр. д №185/2010г
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. А. Г. от гр. В. чрез адв. Р срещу решение №112 от 08.10.2009г. по гр.дело № 250/2009г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.03.2009г по гр.д. 2142/2008г на Варненски окръжен съд , по отхвърлен иск на касатора на основание чл. 240 от ЗЗД. В изложението по допускане на касационно обжалване се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Формулирани са два въпроса ,първият от които е има ли необходимост волеизявлението за симулативност на договор да е съвместно ,следователно да изхожда от двете страни по сделката. Вторият въпрос е доказателствен: Подписан по – късно анекс към симулативна сделка не е ли индиция ,че страните приемат съществуването му като договор за заем и са обвързани с него.
В отговор ответникът М. П. А. оспорва да е налице основание за допускане на жалбата. На поставените въпроси е даден безспорен отговор в доктрината и практиката .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По въпроса за обратния документ при абсолютната симулацията не се налага по тълкувателен път да се извежда съдържанието на правна норма ,за да се отхвърли правно несъстоятелната теза, че самият документ следва задължително да е подписан от двете страни по сделката. За да е налице симулация на договор ,то волята и на двете страни за сключването му следва да е била симулирана ,но от това не следва ,че условие за разкриването на тази симулация е единствено двустранно подписан обратен документ, каквото именно разрешение задава поставеният въпрос, още при формулирането му в изложението . Другият въпрос е формулиран като доказателствен , а не като правен и също няма отношение към основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Не е предвидено да се извежда от нормата на закона тълкуване, за да се развива правото по въпроса за значението на един факт като индиция или доказателство. Въпросът дали сключен по-късно анекс към симулираната сделка е „индиция”, няма връзка с решаващия по конкретното дело въпрос за правните последици от нищожността. Обратният документ в случая е обосновал извод за пълно доказване на привидност . Абсолютната симулация не може да се санира, симулираната сделка си остава нищожна,което също е изяснен в теорията и практиката въпрос . Решението на въззивния съд не поставя спорна проблематика по него , касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №112 от 08.10.2009г. по гр.дело № 250/2009г. на Варненски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .