О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 15.06.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 61/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “Б” ООД, гр. С. и Ж. Д. С. от гр. Р. срещу решение № 173 от 15.01.2009 г. по гр. д. № 151/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VІ-1 състав решение от 02.11.2007 г. по т. д. № 1873/2006г., са уважени исковете, предявени от Е. “Д”, гр. В. срещу двамата касатори, съответно: срещу “Б” ООД – за сумата 4 900 евро и срещу Ж. Д. С. – за сумата 10 000 евро.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Считат за противоречащ на събраните по делото доказателства извода на решаващия състав за дължимост на претендираните от ищеца Е. “Д” суми по процесните договори за посредничество, като обосновават недължимостта на същите с липсата на изпълнение на поетите от посредника-едноличен търговец задължения. Според касаторите, съдът не е отчел обстоятелството, че договорът за продажба на процесния имот по нотариален ред е сключен между тях след като вече е била преустановена съществувалата облигационна обвързаност по предварителния договор за същия имот от 15.12.2005 г. поради наличието на вещни тежести върху него. Според касаторите, въззивният съд не е обсъдил представените в тази връзка доказателства; неправилно е интерпретирал данните, съдържащи се в удостоверението за тежести № 2* от 28.12.2005 г. и безкритично е възприел показанията на разпитания свидетел, които са неясни, несигурни и явно пристрастни. И в двете касационни жалби е акцентирано върху липсата на приемане на извършената от страна на търговеца-посредник работа, обуславяща съответно недължимост на договореното възнаграждение, респ. на неустойката по чл. 8 от договора с Ж. Д. С., като в тази насока касаторът “Б” ООД се позовава и на липсата на издадена от посредника фактура. Освен това, същият касатор релевира оплакване и за неправилна квалификация на сключения между него и Е. “Д” договор като такъв за поръчка, а не за изработка.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърденията и на двамата касатори, че въззивното решение съдържа произнасяне по въпроса как следва да бъде квалифициран договорът за посредничество при закупуване на недвижим имот – като договор за поръчка или като договор за изработка. По отношение на този въпрос касаторът “Б” ООД поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а касаторът Ж. Д. С. – че въпросът е решен в противоречие с трайната съдебна практика, като се позовава на три арбитражни решения и едно решение, постановено по административно дело на Върховен административен съд. Отделно от това, касаторът “Б” ООД поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по въпроса за тълкуването на договорните клаузи съобразно изискванията на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД.
Ответникът по касация – Е. “Д”, гр. В. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски градски съд, VІ-1 състав и да уважи предявените от Е. “Д”, гр. В. срещу “Б” ООД, гр. С. и Ж. Д. С. от гр. Р. искове, въззивният съд е приел за доказано възникналото между ищеца и всеки от посочените двама ответници облигационно правоотношение. С оглед поетите от страните права и задължения по всеки от двата договора, решаващият състав е квалифицирал същите като ненаименовани договори с елементи на възмездна поръчка /чл. 280-292 ЗЗД/. Въз основа на събраните по делото доказателства, в т. ч. и гласни – показанията на свидетеля Д, е прието, че ищецът Е. “Д” е изпълнил задълженията си по тези договори, за което му се дължи заплащане на съответно възнаграждение – положил е усилия за сключване на окончателен договор между ответниците “Б” ООД и Ж. Д. С., като е запазил час при нотариус и е провел разговор по телефона с двете страни по предварителния договор по повод изповядване на сделката по нотариален ред. Като неоснователно е преценено възражението на ответниците, че сключеният между тях предварителен договор е развален поради констатираното наличие на вещни тежести върху имота. В тази насока съдът е обсъдил представеното удостоверение № 2* от 20.12.2005 г. на Службата по вписванията – гр. В., като е преценил, че същото не съдържа данни за наличието на вещни тежести върху имота, а само отбелязвания на сделки с предмет процесния имот. Същевременно, взет е предвид и фактът, че в нотариалния акт, с който е извършена продажбата на имота между ответниците, е декларирано отсъствие на тежести върху него, както и липсата на данни за предприети действия за освобождаването на имота от тежести в периода след подписването на предварителния договор до нотариалното изповядване на сделката. Поради това, решаващата инстанция е счела, че несключването на окончателен договор за процесния имот не е по вина на търговеца-посредник, от което е направила извод за основателност на претенциите му за заплащане на уговорените в двата договора суми.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касаторите въпроси отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – същите са значими за конкретното дело, тъй като обуславят изхода му, но по отношение на тях не са осъществени допълнителните предпоставки, характерни за всяко от поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
На първо място, напълно недоказано е твърдението на касатора Ж. Д. С., че въпросът за правната квалификация на сключения между него и Е. “Д” договор е решен в противоречие с трайната съдебна практика. Както представените три арбитражни решения, така и постановеното от Върховен административен съд решение, изобщо не следва да бъдат обсъждани, тъй като съгласно задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС тези актове не се включват в понятието “практика на съдилищата”.
Неоснователно е и становището на касатора “Б” ООД, че по отношение на въпроса за определяне правната квалификация на договорите и свързаният с него въпрос – за тълкуване на договорите, е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. В случая тези предпоставки не са налице. И по двата въпроса съществува обилна и непротиворечива практика на Върховен касационен съд /респ. Върховен съд/, насочваща съдилищата към спазване на законово установените правила при тълкуване на договорите с цел разкриване на действителната воля на страните, която е от решаващо значение и за определяне квалификацията на породените от тях правоотношения. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е допуснал отклонение от тази практика. С оглед на това, не може да се счете, че решаването на поставените въпроси би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 173 от 15.01.2009 г. по гр. д. № 151/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: