О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София 14.05.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2524 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Д. И. П. чрез адв. М. Т. против определение № 15613/26.08.2013 г. по ч.гр.дело № 6582/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 15.02.2013 г. по гр.дело № 50289/2012 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на Д. И. П..
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
В изложението, което е инкорпорирано в частната жалба от 09.04.2013 г., която е неразделна част от подадената първоначална частна жалба е формулиран правният въпрос, който съдът доуточни както следва – за задължението на първоинстанционния съд, при констатация, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и чл. 128 ГПК и същата с разпореждане е оставена без движение на ищеца да се съобщи да отстрани допуснатите нередовности, както и да му се съобщи за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, каквото указание в случая липсва, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С разпореждане от 15.02.2013 г. по гр.дело № 50829/2012 г. на Софийски районен съд е върната исковата молба, подадена от Д. И. П.. Прието е, че с разпореждане от 17.12.2012 г. на ищеца са дадени указания да отстрани в едноседмичен срок от съобщението указани от съда нередовности. Според районния съд разпореждането е съобщено на ищеца на 29.01.2013 г. и в указания от съда срок не са отстранени нередовностите – не е посочен надлежен ответник, размер на търсеното обезщетение и период на формиране. Поради това на основание чл.129,ал.3 ГПК исковата молба е върната.
С обжалваното определение въззивният съд е приел за правилни изводите на районния съд.
Прието е, че производството по гр.дело № 50289/2012 г. на СРС е образувано по искова молба от 17.09.2012 г. на Д. П., с която се претендира присъждане на обезщетение за вреди. С разпореждане от 17.12.2012 г. съдът е указал на ищеца да посочи надлежен ответник, какви вреди е претърпял в резултат на задържането и осъждането му, размера на търсеното обезщетение. Прието е, че съобщение за постановеното разпореждане е редовно връчено на П. на 29.01.2013 г. В указания от съда срок ищецът е подал молба от 04.02.2013 г., с която не е отстранил указаните нередовности. Поради това въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.129,ал.3 ГПК и исковата молба следва да се върне.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя Д. П. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос в изложението. Съгласно тълкуването в т.4-та от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставеният правен въпрос от жалбоподателя касае приложението на разпоредбите на чл.129,ал.1 ГПК, които са ясни, пълни и непротиворечиви, поради което същите не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, тъй като липсват данни за промени в законите и обществените условия.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя Д. И. П..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 15613/26.08.2013 г. по ч.гр.дело № 6582/2013 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 97944/02.09.2013 г., подадена от ищеца Д. И. П., съдебен адрес [населено място], [улица], № 5, вх.В, ет.2, ап.7, чрез адв.М. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: