О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София, 16.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4880/2017г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по §74 ПЗР на ЗИД ГПК в редакцията, публикувана в Държавен вестник бр. 86/2017 г., вр. чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. Г. Д. чрез пълномощник адв.С. И. срещу решение № 1878/15.03.2017 г. по гр.д.№11687/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-е въззивен състав, с което е потвърдено решение № 7110/25.05.2016 г. по гр.д.№49723/2015 г. на Софийски районен съд, , І г.о., 37 състав. С него е уважен предявеният от Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. П.“ срещу касаторката иск с правно основание чл.233 ал.1 изр.1 ЗЗД и тя е осъдена да предаде на ищеца държането на къща, блок № 2, намираща се в [населено място], на посочен адрес, състояща се от две стаи, кухня и тоалетна, с площ 49,24 кв.м.,предмет на договор за наем от 01.01.2002 г.
Касаторката твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички поддържани от нея оплаквания и е нарушил постановките на т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. и т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, както и решение по гр.д.№2623/2013 г., ІV г.о. Счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.87 ал.1 ЗЗД, без да са възникнали необходимите правно релевантни факти. Иска обжалваното решение да бъде отменено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставя въпроса длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени доводи и оплаквания за неправилност на решението. Позовава се на посочената по-горе задължителна съдебна практика.Изтъква,че въззивният съд не е обсъдил оплакването, че изпратената до касаторката покана не отговаря по своето съдържание на уговореното в договора относно неговото прекратяване и на предвиденото в чл.87 ал.1 ЗЗД за развалянето му поради неизпълнение.
Ответникът по касационната жалба Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. П.“ в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.В. И., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежни страни ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за наем от 01.01.2002 г., чийто предмет е бил недвижим имот-къща. С анекс от 01.04.2010 г. срокът на договора е продължен до 01.04.2011 г. На 22.06.2015 г. на касаторката е връчена покана, с която ищецът направил едностранно изявление за разваляне, поради неизпълнение на задължението й за плащане на наемната цена и консумативи, поканена е да предаде държането в срок до 14.07.2015 г. и да заплати дължимите суми. С влязло в сила решение по друго дело, водено между страните касаторката е осъдена да заплати на ищеца парична сума, представляваща незаплатена наемна цена за процесния имот в периода 01.10.2009 г.-01.04.2011 г.Въззивният съд е посочил, че според т.5.2 от договора за наем, същият се прекратява поради неплащане на наемната цена и припадащата част от консумативните разноски за повече от два месеца. Намерил е, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл.87 ал.1 ЗЗД за възникване на потестативно право за разваляне на договора. Счел е, че няма договорно или нормативно установено задължение на наемодателя да даде подходящ срок за изпълнение задълженията на наемателя, което от своя страна да е предпоставка за разваляне на договора. С волеизявлението му облигационната връзка е прекъсната и наемателят дължи връщането на имота. Намерил е и че с оглед изпращането на поканата за разваляне, не е необходимо издаване на заповед на директора на института, за да бъдат породени исканите правни последици. Наличието й не е елемент от фактическия състав за законосъобразно упражняване потестативното право за разваляне на договора.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да докаже наличие на общо и допълнително основание за това. Общо основание е формулирането на обуславящ правен въпрос, а допълнително- развитието му в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Правният въпрос трябва да произтича от приетите от въззивния съд решаващи правни изводи, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на събраните по делото доказателства. В случая поставения от касаторката въпрос касае правилността на обжалвания съдебен акт и произтича от позицията й на несъгласие с него. Поради това той не изпълнява изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице отклонение и от приложената задължителна съдебна практика.Въззивният съд се е занимал с всички направени доводи и възражения на касаторката, но не ги е счел за основателни.
Поради необосноваване на общо и допълнително основание, не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция. То е установено с представения договор за правна защита и съдействие с отбелязване на заплащането в брой на адвокатско възнаграждение за оказаната защита.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1878/15.03.2017 г. по гр.д.№11687/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-е въззивен състав.
ОСЪЖДА Е. Г. Д. да заплати на Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. П.“ сумата 600 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: