О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София, 31.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6904/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. Г. Л.,чрез пълномощника адв.П. Ч. срещу решение № 1123/18.07.2014 г. по гр.д.№1116/2014 г. на Окръжен съд-Варна, V състав.
Ответникът по касационната жалба „М. Д. и Т. Б.”-ЕООД в писмен отговор,подаден чрез процесуален представител адв.М. Х., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1247/12.03.2014 г. по гр.д. № 9763/2013 г. на Районен съд-Варна, ХХV състав. С него са отхвърлени предявените от ищеца-касатор в настоящото производство искове с правно основание чл. 74 КТ : за обявяване недействителност /нищожност/ на допълнително споразумение към трудов договор № 2/30.07.2010 г,поради действие от страна на управителя на дружеството-работодател без представителна власт при подписването му и в противоречие с чл. 118 и чл. 119 КТ и евентуалният иск във вр. с чл. 29 ЗЗД за обявяване нищожност на споразумението, като подписано след като умишлено управителят го е въвел в заблуждение и е поддържал у него грешна представа за действителността.За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е приел,че между касатора и ответника е бил сключен трудов договор, по силата на който същият заема длъжността „офис администратор” със срок за изпитване три месеца, след изтичането на който, ако не бъде прекратен, да се счита за неопределено време и с трудово възнаграждение 2 400 лв .С допълнително споразумение № 2/30.07.2010 г. е била променена длъжността -на „технически секретар” и трудовото възнаграждение- в размер на 1 920 лв.При сключването на първия договор работодателят е бил представляван от ген.директор Х. В., а на допълнителното споразумение- от управителя Б. Х..Според учредителния акт на дружеството, същото се управлява от минимум трима управители, а се представлява заедно от всеки двама от тях.Б. Х. е бил вписан като управител на 01.07.2010 г. и заличен като такъв на 11.06.2013 г.Генералният директор е изпратил писмо до управителите, с което ги уведомява за взето на 01.06.2010 г. решение да бъдат намалени заплатите на работещите в дружеството с 20%.Въззивният съд е направил извод, че е налице ограничение досежно представителството на дружеството, но относно управлението няма такова.Всеки един от управителите може да извършва самостоятелно действия по управлението и към тях следва да се отнесат и действията , свързани с трудовите правоотношения. Изменението в допълнителното споразумение е в съответствие с указанията на едноличния собственик и управителят Б. Х. не е действал извън правомощията си. Отношенията с вече назначените на работа лица са вътрешни и за тях не се изисква представителство, каквото е необходимо в отношенията на дружеството с трети лица.Освен това нормата на чл. 301 ТЗ предвижда,че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се счита,че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им.Няма данни за противопоставяне, напротив на касатора е изплащано намаленото трудово възнаграждение.Относно евентуалния иск въззивният съд е приел,че е неясно твърдението на касатора в какво се състои подвеждането му от управителя,който е изпълнил указанията на едноличния собственик на капитала.Не е проведено пълно и главно доказване на твърденията за измама. Поради това е счел исковете за неоснователни.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Извежда следния материалноправен въпрос:
– може ли да се приеме,че сключването на трудов договор, респ.на допълнително споразумение не изисква представителство на работодателя,защото това е вътрешно отношение.
Поддържа,че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с ТР № 3/15.11.2013 г. по тълк.д.№3/2013 г. на ОСГТК.
Въпросът е релевантен само в неговата втора част, тъй като въззивният съд е направил изводи във връзка с допълнителното споразумение, сключено между страните, при вече създадено правоотношение между работодателя и работника.Приел е,че в този случай управителят не осъществява представителни функции за дружеството в отношенията му с трети лица, а извършва действия на управление по вече създадени трудови правоотношения , в осъществяването на които не е ограничен от учредителния акт. Изводът на въззивния съд не е в противоречие с цитираното ТР, тъй като в него са разгледани различни въпроси: вземането на решение на ОС на ООД като предпоставка за извършване на разпоредителна сделка с недвижим имот и органното представителство на търговски дружества от едно и също лице при сключване на търговска сделка, а не както е в настоящия случай- хипотеза на управление на търговско дружество.
По-нататък касаторът поставя въпроса:
-има ли разграничение при сключване на трудови правоотношения само като действия на управление,които са самостоятелни,приемат ли се за вътрешни правоотношения с работника или служителя и волеизявлението на управителя обективирано в трудов договор, респ.допълнително споразумение не е свързано с представителство на юридическо лице.Следва да се посочи, че така формулираният въпрос не представлява свързано изречение и доколкото може съдържанието му да бъде тълкувано, той е идентичен с първия въпрос.Счита,че решението противоречи с приетото в решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№1112/2010 г.,ІV г.о.,което разглежда случай на представителство при дисциплинарно уволнение и не е относимо . Освен това, когато се обосновава допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК трябва да се формулира обуславящ изводите на въззивния съд въпрос, същите да се съпоставят с разрешенията в задължителната съдебна практика и изрично да се посочи в какво се състои противоречието между тях, а не както е подходил касаторът- да излага собствените си виждания по въпроса.
Поддържа се и допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,без да се уточнява коя именно от съдържащите се в него хипотези. Поставя се въпросът:
-може ли да се валидира липсата на представителна власт чрез извършено плащане на намалено трудово възнаграждение в противоречие с приетото в устава на дружеството.Нормата на чл. 301 ТЗ приложима ли е в отношения възникнали на основание трудов договор,респ.допълнително споразумение и ако е приложима как следва да се тълкува понятието „противопоставяне на търговеца”.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване по така формулираните въпроси, които са частично релевантни, тъй като не е обосновано твърдяното допълнително основание. То ще е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна съдебна практика, или която не е съобразена с промените в законодателството, или при липса на практика. Касаторът не е изложил доводи, защо тя е неправилна или защо трябва да бъде изменена в посока ,която счита за правилна. Ако твърди, че липсва практика, трябва да изложи аргументи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска.Следва да се посочи,че по въпроса е създадена задължителна съдебна практика- решение по гр.д.№439/2012 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 Г.,според приетото в което разпоредбата на чл. 301 КТ следва да се приложи по аналогия в отношенията между търговец-работодател и работник.
Поставя се и процесуалноправния въпрос:
-за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото,когато първоинстанционният съд не е указал доказателствената тежест на страните, респ.докладът е непълен или неточен.
Касаторът счита, че обжалваното решение противоречи на приетото в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№621/2010 г,ІV г.о., гр.д.№587/2010 г.,ІVг.о. и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК-т.3.Този въпрос е обусловен от становището на касатора за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд.Оплакванията за това не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, те са предмет на производството по чл. 290 ГПК , ако касационната жалба бъде селектирана.Според разрешенията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК.т.1 въпросът, представляващ общо основание за допустимост на касационното обжалване не следва да е свързан с правилността на обжалваното решение,възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на събраните по делото доказателства.
Необосноваването на общо и на допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба е претендирал заплащането на разноски за това производство,които с оглед изхода на делото и при липса на възражение за прекомерност, следва да му бъдат присъдени. Плащането им е установено с договор за правни услуги от 15.09.2014 г.,фактура и платежно нареждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1123/18.07.2014 г. по гр.д.№1116/2014 г. на Окръжен съд-Варна, V състав .
ОСЪЖДА К. Г. Л. да заплати на „М. Д. и Т. Б.”-ЕООД сумата 3 045 /три хиляди и четиридесет и пет/ евро направени разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: