1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
ГР. С., 21.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.03.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1377/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №394/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от [фирма] – С. срещу касатора частичен иск по чл.59 от ЗЗД – за сумата от 21 000 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира , че „решението на АС е по казус, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”. Поставя като основен за производството въпросът за приемането на представеното от касатора като ответник писмено доказателство – протокол от 30.11.06 г.. Според касатора протоколът е частен документ, който не е оспорен от ищцовата страна по надлежния ред, липсва и определение на съда за откриване на отделно производство по установяване истинността на документа, респ. за резултата от оспорването. Допълнително се излагат доводи за непълнота на доказателствата във връзка с оспорването, като без основателна причина не са събрани допустими и допуснати такива и за необоснованост на извода на АС, че протоколът няма достоверна дата и е неистински. Според касатора „предвид промяната в законодателството и правния ред с приемане на нови процесуални разпоредби за тежестта на доказване и оспорване на документ, както и фактът, че пред двете инстанции е взето решение за допустимост на документ при действието на различни норми, правната уредба и практика следва да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия и изменения в законодателството”- осн. по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Производството по делото е разгледано и от двете предходни инстанции по реда на ГПК, отм.- пар.2 от ПЗР на ГПК/07 г.Представеният от касатора протокол от 30.11.06 г., подписан от него и представляващите първоначалния кредитор [фирма] / прехвърлил вземането си към касатора на ищеца/, е оспорен от ищеца откъм дата и съдържание. Ищецът твърди, че протоколът е съставен след 14.02.07 г., когато подписалите го за дружеството лица вече не са го представлявали и не материализира признание на дружеството за извършено от ответника по иска плащане на дължимите суми и потвърждаване на представителната власт на ответника за посочените действия. Или съдопроизводственият ред, по който е разгледано делото от първата и въззивната инстанция е този на ГПК, отм., поради което законодателните промени и следващата от тях необходимост от тълкуването на нови разпоредби и осъвременяване на практиката, на които се позовава касаторът в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК не са налице.
Освен това в практиката на ВКС и съдилищата въпросът за доказателствената сила и редът за оспорване на частния документ / какъвто е процесният протокол/ са широко застъпени. Така в р. по гр.д. №3960/08 г. на четвърто г.о., по гр.д. №176/10 г. на второ г.о. и по т.д. №626/07 г. на първо т.о. на ВКС е посочено, че „частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство за изявленията, които се съдържат в тях и че са направени от тези лица и в това се заключава тяхната формална доказателствена сила. Датата и мястото на съставяне на частния документ могат да бъдат посочени невярно, поради което, за да се защитят правата на третите лица, чл. 145 ГПК повелява, че на тях датата на документа е непротивопоставима.” „Трети лица по разума на чл.145 от ГПК (отм.) са само тези неучастващи в съставянето на документа, които черпят права от издателите на документа и които могат да бъдат увредени от неговото антидатиране – например когато е налице конкуренция на права. Другите неучастващи в съставяне на документа лица не са трети лица и спрямо тях не важи изискването за достоверност на датата на частния документ. Според нормата на ал. 2 от чл.145 ГПК съдът разполага с възможност за преценка на всякакви доказателства предвид обстоятелствата по делото за установяване на датата на такъв документ”. Частният диспозитивен документ има достоверна дата съгл. посоченото в чл.145, ал.1 от ГПК, отм. и оспорването му не се извършва по реда на чл.154 от ГПК , отм. – р. по гр.д. №1216/10 г. на ВКС, първо г.о. Свидетелстващ частен документ се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Тя се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 146 ГПК (отм.). Оспорването на верността на доказателството е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на доказателствата и затова то се прилага само срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. При частните свидетелстващи документи защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не се подчинява на изискванията за оспорване истинността на доказателството, тъй като съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение, съобразно всички данни по делото – р. по гр.д. №3537/07 г. на трето г.о. на ВКС.
В. съд се е съобразил с тази практика, като е допуснал исканите от ответника по иска доказателства за установяване датата на протокола, вкл. чрез установяване на признатото там погасяване на дълга /експертиза за проверка н насрещно осчетоводяне на плащането и св. показания/. Поради вида и трудностите за събирането на доказателства /дружеството – цедент не е намерено на адреса по регистрация/ е приел, че не е установена достоверна дата на протокола съобр. чл.145, ал.1 от ГПК като съставен преди 14.02.07 г., така че направеното в него признание за плащане да обвързва първоначалния кредитор и респ. ищеца, на когото е цедирал вземането.
С. основание за допускане на обжалването не е налице, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. № 394/10 г. от 26.03.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: