О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 359
гр.София, 26.06.2013 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни , две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова Любка Андонова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1759/2013 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
С. К. Р., като представител на ЕС”Киноработник” , [фирма] , [фирма], Л. Д. Г., С. Л. Д., Р. С. П., Л. И. Х., В. В. В., К. В. В., Й. Н. О. и Ц. К. Р. са подали касационна жалба срещу решение от 9.07.2012 г. по гр.д. № 6158 от 2010 г. на Софийски градски съд , с което е отменено решение от 26.02.2010 г. по гр.д. № 33309 от 2008 г. на СРС, 29 състав с което предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК за били уважени.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, както и неправилно приложение на материалния закон.
В представеното изложение което е приложено към жалбата, касаторите се се позовали на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като поставят въпросите : фактическата промяна на една вещ може ли да промени нейната собственост;може ли промяната на функциите на един обект да промени собствеността му без отчуждителен фактически състав; включва ли се в общите части на сградата по счисъла на чл.38 от ЗС пространството, което служи за преминаване към входовете на етажите и търговските обекти на първия етаж;приложима ли е т.145 от § 5 от “ДР” на ЗУТ в случаите когато първоначалното ограждане на обекта с външни стени впоследствие е фактически премахнато за пространството , което е било заградено първоначално и чието ограждане в последствие е премахнато; съставянето на А. променя ли собствеността.Представя решения, постановени от състави на ВКС.
Ответникът Столична община не е представила отговор .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на С. К. Р., като представител на ЕС”К.” , [фирма] , [фирма], Л. Д. Г., С. Л. Д., Р. С. П., Л. И. Х., В. В. В., К. В. В., Й. Н. О. и Ц. К. Р. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като не са налице обстоятелства, които да са в приложното поле на посочените хипотези .
С. К. Р., като представител на ЕС”К.” , [фирма] , [фирма], Л. Д. Г., С. Л. Д., Р. С. П., Л. И. Х., В. В. В., К. В. В., Й. Н. О. и Ц. К. Р. са предявили против Столична община в обективно съединение два установителни иска- положителен и отрицателен, с които са поискали да отрекат правото на Столична община и да установят своето право на собственост върху подколонното пространство , което се намира под изградената Етажна собственост с административен адрес : [населено място], [улица].И двете инстанции са се съобразили със следните факти:
В полза на Ж. “К.” е отстъпено възмездно право на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел ІІІ /бивши парцели … и…/, кв. …, м. “Ц. “, [населено място] с площ от 401,70 кв.м. с протокол № .. от ….. г. видоизменен с протокол № … от ….. г. на ИК на СГНС. Представен е списък на членовете на Ж. като безспорно , че ищците са придобили самостоятелни обекти в сградата, която е станала етажна собственост. Към всеки от обектите се припадат и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място. Етажен собственик е и държавата, която участва с два магазина, складове и мазета за което е съставен и акт за държавна собственост № …. от …… г. В последствие по реда на § 7 от ПЗР на З. тези обекти са били определени кат общинска собственост. Държавните обекти са били предадени в оперативно управление на Д.”В.” считано от 25.05.1980 г. П. етаж в които са ситуирани магазините е построен с отстъп от външната регулационна линия , така че се образува подколонно пространство от ул. Г. И. и ул. А. и ул. Б.. Изслушано е заключението на в.л. Д. М. , което е установило, че външните стени на сградата съвпадат с уличните регулационни линии и те съответстват на строителния протокол от 12.08.1958 г. Вещото лице обяснява, че спорното подколонно пространство е включено в застроената площ на сградата. За мястото е съставен А. №… от ….. г., въз основа на който в последствие е съставен А. №….. от ….. г. При тези данни въззивният съд е отговорил отрицателно на основният въпрос по делото, който е дали това пространство, заключено от уличните регулационни линии и външната строителна линия на приземния етаж , което първоначално е било оградено от две страни със стени , а в последствие те са премахнати и заменени с колони, представлява обща част на сградата, и респективно е съсобствено на всички етажни собственици. Настоящият състав споделя изложените мотиви и намира, че те съответстват на трайната съдебна практика, а поставените въпроси в изложението са неотносими към спорното материално право .
Към датата на построяването на сградата са действали разпоредбата на чл.37 и сл. от Закона за собствеността. С този закон е проведена класификация на общите части като такива по естеството си и такива по предназначение. Практиката е приела, че общите части, представляващи конструктивни или архитектурни елементи от сградата , които обединяват отделните обекти в едно цяло и без която тя не може да съществува са такива по естеството си.Общите части, без които сградата може да съществува,макар да представляват част от нея, но по силата на договор или по силата на закона представляват общи части са такива по предназначение.В настоящият случай подколонното пространство, което не се явява конструктивна или архитектурна част от сградата няма белезите нито на обща част от естеството си, нито такава по предназначение, макар ограничаващите го стени от приземният етаж и колоните да представляват общи части от естеството си.
Това пространство е част от терена и макар да се ползва от етажните собственици не представлява обща част на сградата и следователно не се явява съсобствено на ищците по делото. В този аспект на мисли са без правно значение за крайния изход на спора поставените в изложението въпроси.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая настоящия състав намира, че по поставените въпроси не съществува противоречива съдебна практика и решението е съобразено с константната съдебна практика, поради което не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 9.07.2012 г. по гр.д. № 6158 от 2010 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на С. К. Р., като представител на ЕС”К.” , [фирма] , [фирма], Л. Д. Г., С. Л. Д., Р. С. П., Л. И. Х., В. В. В., К. В. В., Й. Н. О. и Ц. К. Р. при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: