О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София 25.07.2013 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д.№ 1995/2013 година:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК
П. Д. С. е подал частна жалба срещу определение № 19139 от 26.11.2012 г. на Софийски градски съд , Търговско отделение по гр.д. № 14273 от 2012 г., с което е оставено в сила определението от 3.07.2012 г. по гр.д. № 50516 от 2010 г. на Софийския районен съд и е отказано изменение на първостепенното решение в частта за разноските. В жалбата са формулирани общи оплаквания за нарушение на материалния закон и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при спазване на т.6.1 от Конвенцията.
В представено изложение, озаглавено “уточнение “, касатора сочи, че касационна проверка на определението следва да бъде допусната по въпроса за механизма на определяне на минималните адвокатски възнаграждение и за възможността по аналогични казуси да бъдат присъдени различни по размер адвокатски възнаграждения.
Ответника [фирма] не е взел становище по подадената касационна жалба.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното определение , атакувано с касационната жалба на П. Д. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси.
С касираното определение е отговорено, че в България определянето на адвокатските възнаграждения се извършва съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и конкретният размер на адвокатския хонорар по всяко дело се съобразява с оказваната от адвоката правна помощ на база свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента като се съобразяват минималното определените размери в тази Наредба. Така както е посочил Софийски градски съд, размерът на адвокатските възнаграждения са регламентира с чл.7, ал.1 от Наредбата и те са 150 лв. за трудово дело и по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Съобразявайки се с този механизъм СГС е посочил, че присъденото адвокатско възнаграждение по предявените три иска по чл.344, ал.1 от Кодекса на труда е по-ниско от минимално законово определеното.
От друга страна е обяснено , че по трудовите дела страните са освободени от държавни такси и разноски по производството , но когато иска се отхвърля те трябва да понесат разноските за възнаграждението на един адвокат- чл.78 , ал.3 ГПК. В този случай по аргумент от чл.359 от Кодекса на труда работникът или служителят дължи на противната страна само разноските за адвокатско възнаграждение. Присъдени са само тези разноски, които са не само уговорени, но и платени и плащането е отразено в пълномощното, като в тази част то е с характер на разписка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19139 от 26.11.2012 г. на Софийски градски съд , Търговско отделение по гр.д. № 14273 от 2012 г. по частната касационна жалба на П. Д. С. при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: