О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
С. 05.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1177 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Б. Д. със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 2377 от 1.12.2015г. по в.гр.д. № 2024/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1781 от 16.03.2015г. по гр.д.№ 6188/2014г. на Софийски градски съд, като му е присъдена, основание чл.2 ал.1 т.3 от З., сумата от 1 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение за извършено деяния по чл.195 ал.2, вр.с ал.1 т.4 и 5, вр.с чл.63 ал.2 т.2 НК по прекратено сл.д.№ 559/1997г., ведно със законната лихва, считано от 4.02.2014г.
К. се позовава на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК, като поставя три въпроса. Първият е за приложението на обществения критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, вторият за значението, което има младата възраст на обвиняемия по време на водене на наказателното производство и третия: при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли да се вземе пред вид периода от време, през който е било налице незаконосъобразно повдигнато обвинение, но не са извършвани процесуално-следствени действия с обвиняемия?
Позовава се на конкретна съдебна практика, която прилага.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Срещу настоящият касатор е повдигнато обвинение през 1997г., когато той е бил ученик, на 18 години. Впоследствие – неговото сл.д.№ 559/1997г. е обединено с още девет дознания на други три лица за извършени през 1996г. кражби на значителна стойност на територията на [населено място].
През периода 25.03.1998г. – 12.09.2005г. делото многократно е връщано за допълнително разследване, като е прекратено с постановление от 20.03.2006г. Това постановление е обжалвано през 2013г. Поради липса на данни за съобщаването му на засегнатото лице, съдът е счел обжалването за допустимо. Със свое определение от 11.01.2014г. е потвърдил прекратяването, но е изменил основанието, като е приел, че то следва да е, че деянието не е извършено от лицето.
При тези данни, въззивният съд е преценил като справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди за водено наказателно производство в продължение на 17 години /за периода 26.06.1997г. – 4.02.2014г./ сумата от 1 000лв., която е присъдил. Р. обстоятелства, на който се е позовал са: че лицето е било обвиняем за квалифицирано умишлено деяние /кражба на вещи със значителна стойност/, от справката му за съдимост е видно, че през процесния период три пъти е бил осъждан за други деяния: по чл.354а ал.3 изр.3 НК /държане без надлежно разрешение на аналози на наркотични вещества/ и по чл.198 ал.1 НК /за два отделни грабежа/ и му е било повдигнато обвинение за хулиганство, по което е оправдан, след което е претендирал обезщетение за идентични на настоящите вреди, че от продължилото близо 17 години наказателно производство, почти осем години не са извършвани никакви следствени действия, а през останалия период обвиняемият е бил разпитван само веднъж, че наложената мярка за неотклонение е „парична гаранция от 20 000лв.” Независимо, че е приел, че наказателно производство е с продължителност, превишаваща размера на разумния срок, при определяне размера на обезщетение е посочил, че установените с гласни доказателства вреди са само „негативни душевни преживявания, нервност и раздразнителност”от воденото наказателно производство.
С оглед посочените решаващи мотиви, поставените от касатора въпроси, свързани с начина на определяне на размера на следващото се обезщетение, са от значение за изхода на спора. Касационно обжалване следва да се допусне само по последния въпрос, за който настоящият съдебен състав приема, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно ТР № 3 от 22.04.2004г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения /например с № 532 от 24.06.2010г. по гр.д. № 1650/09г. на ІІІ г.о./ – при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, се отчита периода от време, през който е било налице незаконосъобразно повдигнато обвинение, независимо дали са извършвани или не процесуално-следствени действия с обвиняемия.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2377 от 1.12.2015г. по в.гр.д. № 2024/2015г. на Софийски апелативен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ :