О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
С., 09.06. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 315 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 97/26.04.2011 г., постановено по гр.д. № 1679/2010 г. от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, с което касационната жалба на търговското дружество е оставена без разглеждане, тъй като обжалваемият интерес по нея е 1000 лв.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Насрещната страна Л. А. М. е отговорил, че частната жалба е неоснователна.
За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
С въззивното решение, срещу която е подадена касационна жалба, [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Л. А. М. на осн. чл. 232 ЗЗД две поредни наемни вноски, всяка от по 1000 лв., както и натрупаната до датата на предявяване на иска лихва, считано от датата на забавата по всяка вноска, а и след това до окончателното изплащане на главницата, ведно с разноски.
Цената на иска по чл. 232 ЗЗД следва да се определи по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК като сбор от наемните вноски, които в случая, произтичат от един и същи наемен договор и са платежи за два последователни периода. Следователно, не се касае за два иска по чл. 232 ЗЗД всеки от по 1000 лв., а за един иск за дължима наемна цена от 2000 лв.
Размерът на лихвата, изтекла до датата на подаване на исковата молба е под 1000 лв., но в случая ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК няма значение, защото става реч за претенции, обусловени от тази по чл. 232 ЗЗД, която е с обжалваем интерес, определящ допустимостта от касационна проверка.
В заключение определението следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 97/26.04.2011 г., постановено по гр.д. № 1679/2010 г. от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
ВРЪЩА делото на съдебния състав на Върховния касационен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по касационна жалба.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: