О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София, 17.06.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осми юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 240 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от В. П. И. от гр. Т. срещу въззивно решение № 219/ 03.12.2008 г. по гр. д. № 278 /2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 21/23.04.2008 г. по т. д. № 344/2007 г. на Окръжен съд гр. Т. в осъдителната му част за сумата 14 000 лв., и по реда на чл. 208 ГПК /отм./ искът на жалбоподателя срещу ЗД ”Е” А. гр. С. за заплащане на 14 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изпълнение на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят в изложението си е посочил, че според него, въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, какъвто се явявал въпросът за правилното прилагане на чл. 226, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 51, ал. 1 ЗЗД, и че той е решен от Варненски апелативен съд в противоречие с постоянната практика на ВКС. Цитират се Решение № 1132/16.12.1992 г. по гр. д. № 1336/1991 година ІV г. о. на ВКС; Решение № 1712/05.11.2002 г. по гр. д. № 2064/2001 г. на ІІІ г. о. на ВКС и ППВС № 4/23. ХІІ.1968 г.
Според касатора, същественият процесуалноправен въпрос, свързан с приложение на чл. 157 ГПК /отм./, който е намерил разрешение в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В. П. И. от гр. Т. е предявил срещу ЗД ”Е”А. гр. С. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за сумата 100 000 лв. – обезщетение за причинени му от п. т. п. неимуществени вреди /40 000 лв. за причинени му фрактури на двата долни крайника и 60 000 лв. за черепно-мозъчна травма/, както и евентуален иск по чл. 45 ЗЗД срещу Б. К. А..
Първоинстанционният съд е уважил иска срещу застрахователното дружеството за сумата 26 000 лв. /от които 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинени увреждания на долните крайници и 14 000 лв. за черепно мозъчната травма/, като в останалата част до пълния предявен размер искът е бил отхвърлен.
С въззивното решение Варненски апелативен съд е отменил първоинстанционото решение в частта, с която е присъдено обезщетение за черепно–мозъчната травма в размер на 14 000 лв. и в тази част е отхвърлил иска, като в останалата обжалвана част е оставил в сила първоинстанционното решение.
Пред съдилищата по съществото на спора страните са спорили единствено досежно наличието на предпоставки по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, поради принос на пострадалия и относно причиняването на черепно-мозъчна травма. За да отхвърли претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от п.т.п. за черепно-мозъчна травма, Варненски апелативен съд, след съвкупна преценка на събраните доказателства – медицинска документация и тройна съдебно-медицинска експертиза, както и документи от ТЕЛК, е приел, че ищецът не е доказал, че описаните от него болки и страдания, свързани с черепно-мозъчна травма /главоболие, чести припадъци, липса на спомени, психоза/ съставляват пряка и непосредствена последица от пътно-транспортното произшествие.
В тази връзка, съдът е посочил, че жалбоподателят е имал стара черепно-мозъчна травма, последвана от разнообразни смущения, освидетелстван е в ТЕЛК – психични заболявания с диагноза “състояние след фрактура на черепа и контузия на мозъка, органично разстройство на личността в лека към умерена степен”.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 от цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалнопрвавен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
След като се поддържа, че същественият за жалбоподателя процесуалноправен въпрос е този, свързан с преценка на експертното заключение /чл. 157 ГПК (отм.)/ досежно определяне момента на получаването на увреждането, както и че същият е бил разрешен в разрез с цитираната практика на ВКС, то, за да е налице предпоставката на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК изискването на законодателя е решеният конкретен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос от страна на въззивния съд, да е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще.
Преценката предпоставя, че този въпрос е съществен, т. е., че той има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също, и че по сходните на него случаи няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба.
Не би могло да се приеме, че е налице непълнота в правната материя досежно правния режим на експертното заключение, нито по отношение на факта, че подобно на другите доказателства, заключението подлежи на обсъждане в устните състезания и на преценка от страна на съда. Решаващият съд не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице /чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.)/, а преценява доказателствената му сила съобразно с неговата обоснованост. В тази насока е цялостната съдебна практика по текста от ГПК /отм./ и от решаващите мотиви е видно, че въззивният съд не се е отклонил от тази задължителна практика, предвид обосновката на своите решаващи изводи на л. 57 – 64 от делото. Дали в конкретния случай са били налице предпоставки за ангажиране на отговорността, е въпрос на доказване в съдебното производство. Отрицателното произнасяне на съда е в резултат на осъществена от съда решаваща правораздавателна дейност, а поддържаните от касатора доводи за неправилност на изводите в тази част са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да се преценяват в производство по допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид изложения съществен материалноправен въпрос. Цитираната практика в изложението към касационната жалба е относима към друг вид искове, предявени от пострадалия срещу работодателя /чл. 200 КТ/, т. е., основаващи се на правоотношения, различни от тези по договор за застраховка.
Отделно от това, бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение № 219/03.12.2008 г. по в. гр. д. № 278/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 219/03.12.2008 г. по в. гр. д. № 278/2008 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: