2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 11.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 740/2011 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба от Прокуратурата на Република България против определение № 2165 от 24. 11. 2011 г. по гр. д. № 723/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което е изменено, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, постановеното по цитираното дело въззивно решение в частта за разноските и е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на адв. Р. И. А., на основание чл. 38, ал. 2 ГПК, сумата 800 лв. адвокатско възнаграждение. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението поради противоречието му с чл. 78, ал. 1 ГПК и се иска отмяната му и отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК.
Ответната страна по частната жалба изразява становище за неоснователност на същата и потвърждаване на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена в срок, от лице имащо право на жалба и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата няма характер на частна касационна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което и, независимо от разпоредбата на 248, ал. 3 изр. посл. ГПК, не следва да се преценяват предпоставките по чл. 280 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Въззивното производство е било образувано по подадени въззивни жалби както от ищеца Д. Р. – в частта, с която искът по чл. 2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над сумата 20000 лв. до сумата 40000 лв., така и от ответната страна – Прокуратурата на РБ в частта, с която искът по чл. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата 20000 лв. Първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен за 20000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв., е било потвърдено, т.е. и двете въззивни жалби са били оставени без уважение. Пред въззивната инстанция ищецът Р. е бил представляван от адв. Р. А., като осъществяваното процесуално представителство е било безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр.2 ЗА. Още с въззивната жалба е направено искане от адв. А. за присъждане на деловодни разноски, включително и за възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално представителство.
При тези данни законосъобразно – в съответствие с нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА и на чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК апелативният съд е присъдил в полза на адв. А. възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 800 лв. Размерът е съобразен с изхода на делото пред въззивната инстанция /неуважаване въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, по която Д. Р. е бил въззиваема страна/ и не надвишава минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2165 от 24. 11. 2011 г. по гр.д. № 723/2011 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: