О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 36
София, 11.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари……………………………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 360/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
О. И. П. от София, чрез пълномощника си адв. Е. К. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение от 18.10.2010 година по гр.д. N 1726/2010 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 1-8-30 от 08.10.2009 г. по гр.д. № 37942/2008 г. на Софийския районен съд, 49 състав, като е отхвърлен иск на касатора срещу М. С. Д. от [населено място] за заплащане на сумата 7320 лева, представляваща неизплатени наеми за времето от 11.2002 г. до м.11. 2007 г. вкл., на основание чл.232, ал.2, предл.2 от ЗЗД.
Ответницата М. С. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Цв. М. от АК-София оспорва наличието на основание за допускане на обжалването. Излага и съображения по съществото на правния спор. Претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос според изисквания на чл.280, ал.1 ГПК. В него е посочено, че първият материалноправен въпрос „се отнася до това приела ли е ответницата по делото М. Д. оставеното й от баща й С. К. Д. наследство? Как е станало приемането и дали предприетите от нея действия – връчване на нотариална покана на О. И. П. по отношение на наследяването на С. Д. представляват мълчаливо приемане на наследството изцяло”. Вторият материалноправен въпрос „е свързан с твърденията и неправилните констатации на съда, че между О. И. П. – ищеца по делото и С. К. Д. – наемател по договор за наем и наследодател на ответницата, не е съществувал договор за наем и не е предоставен за ползване, описаният в исковата молба част от апартамент”, третият е „свързан с точното прилагане на чл.181, ал.1 ГПК”. Приповторени са доводите за неправилност на решението от касационната жалба поради неговата материална незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се достигне до обсъждане по съществото на конкретния правен спор обаче, трябва най-напред да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването, а както вече се посочи, касаторът не е изпълнил изискването да изложи конкретен правен въпрос, който е от значение за изхода на делото – т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. ВКС. Както ВКС е имал повод многократно да посочи, не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, когато в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителна или каузална съдебна практика, а са въведени фактически въпроси, които са по установеността на фактите.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Не е налице основание за допускане на обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато в изложението се излагат съображения за нарушение на материалния закон, като общо оплакване за неправилност на решението.
Представени са решения на състави на ВКС по приложението на чл.60 ЗН, които не разкриват фактическо или правно сходство с разглеждания казус и не могат да обосноват наличието на противоречиви правни разрешения между тях и обжалваното решение – основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Още повече, че основното съображение за отхвърляне на иска в първоинстанционното решение, към мотивите на което препраща и въззивният съд на основание чл.272 ГПК, е, че насрещните задължения на страните по договора за наем са останали неизпълнени. Ищецът не е могъл да предостави реално ползването на имота при положение, че преди това е учредил право на ползване в полза на трети лица – негови родители, те са обитавали имота и са „подслонили” наследодателя на ответницата – брат на ползувателката, „без да му търсят наем”.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.10.2010 година по гр.д. N 1726/2010 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА О. И. П. от София ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Д. от [населено място] сумата 500 лева /петстотин лева/, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.