О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 11.01.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2701 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. В. П., чрез адв. Т. П., срещу въззивно решение № 94/02.04.2018 г., постановено от Окръжен съд – Враца по гр.д. № 379/2017 г. в частта, с която той е осъден да заплати на А. Л. В. сумата от 16 435 лв., с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, както следва: 2935 лв. за подобрения в жилището на И. П. – кухненски мебели, дограма, шпакловка и боядисване, санитария за баня и кухня, 8 000 лв. за доплащане цената на лек автомобил „М. ЦЛС 320“ с рег. [рег.номер на МПС] и 5 500 лв. за доплащане на цената на автомобил „М. П. Спорт“ с рег. [рег.номер на МПС] .
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна А. Л. В. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като отменил частично решението на Врачанския районен съд, е осъдил ответника И. П. да заплати на ищцата А. В. 2935 лв., – сторени от нея разходи за подобрения в жилището на И. П. – кухненски мебели, дограма, шпакловка и боядисване, санитария за баня и кухня; 8 000 лв. за доплащане цената на лек автомобил „М. ЦЛС 320“ с рег. [рег.номер на МПС] и 5 500 лв. за доплащане на цената на автомобил „М. П. Спорт“ с рег. [рег.номер на МПС] , придобити от П. по време на фактическото им съжителстване.
За да постанови този резултат, съдът установил, че в периода 2013 г. – 2016 г. страните са живеели на семейни начала, като от съвместното им съжителство имат и общо дете. В същия периода А. Л. В. вложила свои средства, които довели до увеличаването на имуществото на партньора ? И. В. П., които надхвърляли пределите на дължимата семейна взаимопомощ.
Съдът установил, че на 22.11.2016 г. по силата на договор с нотариална заверка на подписите И. В. П. придобил автомобил „М. ЦЛС 320“ с рег. [рег.номер на МПС] , като в договора била отразена продажна цена от 200 лв. От заключението на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че пазарната цена на автомобила е 22 800 лв. При преценка на експертното мнение, ведно със събраните доказателства и твърденията на страните, въззивният съд приел, че действителната покупна цена на автомобила била 24 000 лв., от която сумата 8 000 лв. била собственост на ищцата и била предоставена от нея на ответника за закупуване автомобила. Доколкото към момента на предявяване на иска отношенията на фактическо съжителство между А. Л. В. и И. В. П. били преустановени, съдът намерил, че сумата е дадена на отпаднало основание и се дължи връщането ?.
Съдът е намерил за основателна и претенцията на А. Л. В. за връщане на сумата от 5 500 лв., представляваща дадени от нея пари за доплащане на продажбната цена на лек автомобил „М. П. Спорт“, който И. В. П. придобил през месец октомври 2016 г. за сумата от 8 000 лв.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
Налице ли е основателно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато цената е платена от трето лице и следва ли съдът подробно да мотивира своите правни изводи относно правната квалификация на термина „съвместно съжителство“ с оглед фактическото съжителство на страните и възникналите въз основа на него имуществени отношения.
Първият въпрос е некоректно зададен, защото има много хипотези, в които плащане вместо длъжника, без да е налице изпълнение на нравствен дълг, може да се яви дадено при първоначална липса на основание, при неосъществено основание или на отпаднало основание. Освен това, в случая важна е причината, поради която са извършени плащанията от ищцата А. В. – по време на фактическото съжителство с ответника, когато домакинството е било общо. С извършеното подобряване на недвижимия имот, собственост на И. П. и погасяване на част от покупната цена при придобиване на двата автомобила от него, А. П. се е обеднила за сметка на ответника, чието имущество е увеличено. При извършване на плащанията от страна на В. основанието е било съвместното им съжителстване, а след прекратяването му, обогатяването на П. се явява неоснователно за сметка на обедняването на платеца.
Това тълкуване е трайно установено в съдебната практика и не създава проблеми при правоприлагането. Касаторът не установява и твърдението за наличие на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – представеното определение № 1298/18.11.2015 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. №3784/2015 г. не съставлява съдебна практика, а и нещо повече – не разглежда аналогична хипотеза. С него съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение, с което е частично е отхвърлен иск на лице, живяло при условията на фактическо съжителство с ответника – част от парите отишли за погасяване лични задължения на ищеца, а друга била дадена в изпълнение на нравствен дълг. За уважената част от исковата претенция е било прието, че е изтеглена от банковата сметка на ищеца без основание от ответника и е осъществена хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Вторият правен въпрос: „следва ли съдът подробно да мотивира своите правни изводи относно правната квалификация на термина „съвместно съжителство“ с оглед фактическото съжителство на страните и възникналите въз основа на него имуществени отношения“ е също неясен. Ако касаторът има предвид питане за задължението на съда да излага мотиви относно своите фактически и правни изводи, доколкото се позовава и на противоречие с решение № 400/20.01.2015 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д № 1756/2014 г., постановено по трудов спор с оглед разрешаване на посочения процесуалноправен въпрос, то не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е изложил съображения относно релевантните за спора факти, мотивирал е правните си изводи и крайното заключение по материалноправния спор. В този смисъл не се установява поддържаното противоречие по см. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ако питането на касатора е свързано със задълженията и отношенията на партньорите, които живеят заедно във фактическо съжителство, то няма съмнение в съдебната практика, че те не се различават от тези на лицата, сключили граждански брак, приема се, че отношенията между тях са «като между съпрузи» и въззивният съд не е приел нещо различно. В динамиката на съвременното общество все по-често се срещат хипотезите на фактически сложилите се съпружески отношения, с присъщите на семейството (в юридическия смисъл) отношения между мъжа и жената, на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и децата, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на семейството, материална и морална подкрепа. При прекратяване на общото съжителстване всеки от партньорите има право да получи обратно онова, с което, за негова сметка, се е обогатил другият партньор, когато това не съставлява изпълнение на нравствен дълг или на други сделки между тях.
И накрая, въпросът е поставен с аргументация, че фактите относно закупуването на двата автомобила били установени от съда на базата на свидетелски показания, като не е ясно има ли неправилност и в какво се изразява тя според касатора в случая, а и няма нищо общо с поставения въпрос.
Не са налице и основание за служебно допускане на касационно обжалване поради някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 94/02.04.2018 г., постановено от Окръжен съд – Враца по гр.д. № 379/2017 г. в частта, с която И. В. П. е осъден да заплати на А. Л. В. сумата от 16 435 лв., с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, както следва: 2935 лв. за подобрения в жилището на И. П. – кухненски мебели, дограма, шпакловка и боядисване, санитария за баня и кухня, 8 000 лв. за доплащане цената на лек автомобил „М. ЦЛС 320“ с рег. [рег.номер на МПС] и 5 500 лв. за доплащане на цената на автомобил „М. П. Спорт“ с рег. [рег.номер на МПС] .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: