О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 16.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1291 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. Л. С.,чрез процесуалния му представител адв.В. П. срещу решение № 253/06.08.2012 г. по гр.д.№328/2012 г. на Благоевградски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност „Футболен клуб В.” не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като с нея се атакува решение по осъдителен иск с цена 21 650 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение настоящият състав на ВКС на РБ, ІV г.г.о. констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №3431/23.12.2010 г. по гр.д.№983/2010 г. на Районен съд-гр.С. в частите, с които са отхвърлени исковете,предявени от жалбоподателя въз основа на чл.128 КТ за заплащане на разликата до претендираните в пълен размер суми, както следва:
-неизплатено трудово възнаграждение по чл.2 ал.1 т.1 б.”в” и по чл.2 ал.1 т.2 б.”в” от анекса към трудовия договор за м.ноември и декември 2009 г. и м.януари 2010 г.над присъдената сума 714,12 лв. до размер на сумата 6000 лв., ведно с обезщетение за забавено изпълнение от 11.11.2009 г. до окончателното плащане над присъдената сума 60 лв. до размер на сумата 600 лв.;
-неизплатено допълнително трудово възнаграждение по чл. 2 ал.1 т.1 б.”г” и по чл.2 ал.1 т.2 б.”г” от анекса към трудовия договор за участие в официални футболни мачове през 2008-2010 г.над присъдената сума 8 600 лв. до размер на сумата 8 800 лв., ведно с обезщетение за забава от 23.01.2010 г. до 21.07.2010 г. в размер на сумата 400 лв.;
-неизплатено допълнително трудово възнаграждение по чл. 2 ал.1 т.1 б.”б” и чл.2 ал.1 т.2 б.”а” от анекса към трудовия договор за 2009 г.в размер на сумата 2000 лв.,ведно с обезщетение за забава от 15.07.2009 г. до 20.07.2010 г. в размер на сумата 200 лв. и за 2010 г. в размер на сумата 1250лв.,ведно с обезщетение за забава от 15.01.2010 г. до 20.07.2010 г. в размер на сумата 200 лв.
Изводите си от фактическа страна въззивният съд е изградил въз основа на назначена съдебно-счетоводна експертиза, като е приел липса на плащане част от дължимите суми по анекса към трудовия договор на жалбоподателя. Приел е , че с три заповеди на работодателя му е била наложена санкция глоба изразена в процентно намаление на допълнителните трудови възнаграждения по анекса и е счел имуществената санкция за законосъобразна съгласно чл.266 ал.2 КТ.Приел е също така, че уговорените допълнителни възнаграждения по чл.2 ал.1 т.1 б.”б” и чл.2 ал.1 т.2 б.”а” от анекса по своя характер не са трудови и следва да бъдат претендирани с друг иск
Обжалваното решение е постановено след проведено касационно обжалване на предходно въззивно решение, с което също е бил потвърден съдебният акт , постановен от първоинстанционния съд.Същото е било отменено , поради допуснато процесуално нарушение по чл.56 ал.3 ГПК при призоваването на страна за съдебно заседание проведено от въззивната инстанция.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел следните материалноправни въпроси:
-финансовите клаузи в допълнителните споразумения към трудовите договори на футболистите имат ли характер на допълнително трудово възнаграждение по чл.6 ал.1 т.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата;
-допустими ли са колективни удръжки от трудовите възнаграждения извън предвидените с чл.272 КТ и без да е проведена процедура по чл.210 КТ;
Извел е и процесуалноправния въпрос какво е значението като доказателствено средство в процеса на съдебно-счетоводна експертиза,която се основава на частни документи изключени от доказателствата от съда, непредставени от страната по реда на чл.190 ГПК и оспорени по реда на чл.193 ГПК.
По отношение на първия въпрос жалбоподателят счита,че са налице касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, тъй като въззивният съд е направил правни изводи в противоречие с решение №652/25.10.2010 г. по гр.д.№1821/2009 г. на ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и представя решения на различни по степен съдилища, с които искове,предявени от футболисти за неизплатени допълнителни трудови възнаграждения са уважени.По отношение на втория въпрос също счита, че е налице касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на изводите на съда с цитираното задължително решение на ВКС, а по третия въпрос , счита че същият е решен в противоречие с решение №17/26.04.2011 г. по гр.д.№462/2010 г.ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита,че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С чл.280 ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване жалбоподателят следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, да е от значение за изхода на делото,но не и за правилността на решението,за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д№1/2009 г. ОСГТК. В случая поставените от жалбоподателя въпроси не са обуславящи правните , а третиращи фактическите изводи на съда.Аргументацията на изложението на касационните основания се изразява в анализ на доказателствата по делото: че възнагражденията, които се претендират са изрично уговорени с анекса към трудовия договор,че от доказателствата по делото не може да се направи извод,че това са трансферни суми, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тази насока,че не са доказани основания за налагане на глоби ,че заповедите на работодателя за това и представените счетоводни справки са без подпис и печат,че заключението на съдебносчетоводната експертиза е изготвено въз основа на компрометирани писмени доказателства и не следва да се кредитира. Цитираните решения на ВКС, се отнасят до съвсем различни случаи и не може да се приеме ,че има направен правен извод от въззивния съд, който да им противоречи.Не може да се приеме също така наличие на касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като за представените решения на С. районен и окръжен съд липсват данни дали са влезли в сила.Казуалната съдебна практика се формира само от влезли в сила решения съгласно т.3 от цитираното ТР.Твърдението на жалбоподателя за наличие на такава е недоказано.
Тъй като не се допуска касационно обжалване, то не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя.
Поради изложените съображения състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 253/06.08.2012 г. по гр.д.№328/2012 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: