О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
гр. София 20.01.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 19 януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 131 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца Г. Т. Т., чрез адв. Д. С. срещу определение 1387/12.11.2015 г. по в.ч.гр.дело № 761/2015 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4960/31.08.2015 г. по гр.дело № 4694/2015 г. на Русенския районен съд, с което е прекратено производството по делото.
В изложението е формулиран въпросът – налице ли е правен интерес от съществуване или не в правния мир на дадена вещ от нейния собственик, когато собствеността върху тази вещ създава задължения за него, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Ищецът-сега жалбоподател е предявил против [община] и ОД на МВР [населено място] обективно съединени отрицателно установителни искове за собственост с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът не е собственик на описаните в исковата молба моторни превозни средства. В исковата молба са изложени твърдения, че върху процесните МПС е наложен запор по образувано срещу ищеца изпълнително дело, че към датата на запора вещите фактически не съществуват, тъй като били унищожени от ищеца, чрез разглобяване, продажба на части, изхвърляне на части, претопяване, без да е спазена процедурата по бракуването на превозните средства и прекратяване на регистрацията им.
С определение № 4960/31.08.2015 г. по гр.дело № 4694/2015 г. на Русенския районен съд е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск – липса на правен интерес от търсената с иска защита.
С обжалваното въззивно определение съдът е преценил за правилно определението на районния съд. Позовал се е на т.1 от т.решение № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Посочил е, че и в двата случая възниква нужда от защита, чрез предявяване на установителен иск, тъй като породения правен спор смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. Според въззивния съд в случая интерес от предявяване на исковете против [община] и ОД на МВР Р. липсва, тъй като не е налице спор между страните за собственост относно процесните МПС – ответниците не оспорват претендирано от ищеца право, съответно те не претендират оспорвано от него право. Направил е извода, че на това основание предявените искове са недопустими. Преценено е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че претенцията му цели установяване на едно фактическо състояние, за да се освободи от възникнали за него законови задължения. Посочил е, че ищецът отричайки своето право на собственост върху процесните МПС цели да се освободи от възникналите за него задължения, а не да защити свои накърнени права относно тези вещи.
При тези съображения съдът е потвърдил първоинстанционното определение.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.3 ГПК по поставения правен въпрос. Съгласно практиката на ВКС – т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Формулираният въпрос касае приложение разпоредбите на чл.124,ал.1 ГПК. Посоченият текст от ГПК е ясен, пълен и не се нуждае от тълкуване. По приложението му е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с практиката на ВКС – т.1 т.решение № 8/27.11.2013 г. по т.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на определението на Русенския окръжен съд по поставения въпрос от жалбоподателя Г. Т., чрез адв. Д. С..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 1387/12.11.2015 г. по в.ч.гр.дело № 761/2015 г. на Русенския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 13124/04.12.2015 г., подадена от ищеца Г. Т. Т., [населено място], [улица], чрез адв.Д. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: