3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр. София, 28.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3456/2015 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
М. Н. М. е обжалвал решение № 140 от 31.03.2015 г. по гр. дело № 48/2015 г. на Великотърновски окръжен съд, състав на първо гражданско отделение.
Ответникът – Районен съд – Севлиево не е заявил становище.
С определение № 1107 от 18.11.2015 г. на настоящия състав на ВКС, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С цитираното въззивно решение състав на Великотърновски окръжен съд е отменил решение № 480 от 13.11.2014 г. по гр. дело № 1504/2014 г. на Районен съд – Габрово в частта, с която е осъден Районен съд – Севлиево да преустанови дискриминационното третиране спрямо М. Н. М. от [населено място] и да се въздържа в бъдеще от по – нататъшни нарушения чрез отстраняване на съществуващите архитектурни бариери, изграждане и поддържане на архитектурна среда в района на Районен съд – Севлиево, която да не затруднява достъпа на лица с увреждания до районния съд, на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/, както и в частта му с която е осъден Районен съд – Севлиево да заплати на М. Н. М. сумата 10000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.07.2014 г. до окончателното му изплащане, а също така и в частта, с която са присъдени разноски и адвокатско възнаграждение и е постановил решение, с което отхвърлил исковете.
Производството по делото е образувано по искове, предявени от М. Н. М. против Районен съд – Севлиево, за преустановяване нарушаване на права на гражданин и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Претенциите се основават на твърдения за дискриминационно третиране спрямо М. М. от [населено място], като лице с двигателно физическо увреждане, ползващо инвалидна количка, нямащо свободен достъп до сградата на Районен съд – Севлиево, поради липсата на изградено съоръжение – рампа, с помощта на което да влиза в сградата на съда. Исковете са за въздържане в бъдеще от по – нататъшни нарушения чрез отстраняване на съществуващите архитектурни бариери, изграждане и поддържане на архитектурна среда в района на Районен съд – Севлиево, която да не затруднява достъпа на лица с увреждания до районния съд и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на тези права. Обстоятелствената част на исковата молба съдържа твърдения за вреди, причинени от бездействие на държавен орган, т.е. от незаконосъобразно упражнена административна дейност. Съгласно разясненията в Тълкувателно постановление /ТП/ № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд /ТП № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС/, т. 4 разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр е специална спрямо общото правило на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр и обуславя компетентност на съответния административен съд. В т. 4 от цитираното ТП е прието, че делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация. Съдът е държавен орган /арг. чл. 1а, ал. 1 от Закона за съдебната власт и чл. 2, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/, поради което разрешенията в т. 4 от цитираното ТП, засягащи незаконосъобразно упражнена административна дейност са приложими по отношение на съдилищата.
По изложените съображения гражданските съдилища не са били компетентни да разгледат предявените искове. Постановените от тях решения са процесуално недопустими и следва да се обезсилят, като делото следва да се изпрати за разглеждане от Административен съд – Габрово.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 140 от 31.03.2015 г. по гр. дело № 48/2015 г. на Великотърновски окръжен съд, състав на първо гражданско отделение, както и решение № 480 от 13.11.2014 г. по гр. дело № 1504/2014 г. на Районен съд – Габрово в частта, с която е осъден Районен съд – Севлиево да преустанови дискриминационното третиране спрямо М. Н. М. от [населено място] и да се въздържа в бъдеще от по – нататъшни нарушения чрез отстраняване на съществуващите архитектурни бариери, изграждане и поддържане на архитектурна среда в района на Районен съд – Севлиево, която да не затруднява достъпа на лица с увреждания до районния съд, на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация, както и в частта му с която е осъден Районен съд – Севлиево да заплати на М. Н. М. сумата 10000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.07.2014 г. до окончателното му изплащане, а също така и в частта, с която са присъдени разноски и адвокатско възнаграждение.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане по компетентност на Административен съд – Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: