О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
С. 21.01.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 687 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от С. Д. Г. от[населено място] против определение № 118 от 5.08.2010г. по гр.д.№ 1825/09г.на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивно решение № 1029 от 14.07.2009г.по гр.д.№ 75/09г.на В. окръжен съд и са присъдени следващите се разноски.Жалбоподателката счита така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желае той да бъде отменен, а подадената касационна жалба разгледана като допустима.
Срещу частната жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и в срок -е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество обаче жалбата- е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение №118 от 5.08.2010г. по гр.д.№ 1825/09г. Върховният касационен съд-в производство по чл.288 от ГПК- е оставил без разглеждане подадената касационна жалба на основание чл.280 ал.2 от ГПК,приемайки,че обжалваемият интерес е под 1000лв./576.70лв./.
Така постановения съдебен акт е правилен.
Предмет на производството е бил иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор,по който цената е договорена по следния начин: „не по-висока от данъчната оценка на имота”. Представената по делото данъчна оценка е 576.70лв.
При тези данни-правилен е направения извод в обжалвания акт, че обжалваемият интерес по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК, в случая съвпада със стойността на сключения договор и е под установения в закона размер, допускащ касационно обжалване.
Неоснователно е възражението,направено в подадената частна жалба за липса на доказателства за цената,определяща размера на обжалваемия интерес. Цената,определяща размера на обжалваемия интерес е същата, на базата на която е прието от съдилищата,че независимо от дадената по-обща формулировка в сключения предварителен договор-същият притежава съществените елементи на договор за покупко-продажба/един от които е цената/. Цената,определяща размера на обжалваемия интерес е тази, която е приета за установена в постановения въззивени акт,с който предявения иск е уважен и тя е 576.70лв.
Неоснователни са и останалите направени от жалбоподателката възражения за това,че в имота имало изградена постройка,чиято стойност не е съобразена,че продавачите са закупили същия имот на по-висока цена и че по делото имало свидетелски показания,сочещи,че продажната цена по договора била 1000лв.Стойността на постройката е без значение,защото не е предмет на сключения предварителен договор,във връзка с който е предявен иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.Няма връзка между цената на закупуване от страна на продавачите и тази на която те продават, а показанията на свидетели за стойността са само едно от всички доказателствата, който съдът обсъжда при излагане на правните си изводи.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВРЪРЖДАВА определение № 118 от 5.08.2010г. по гр.д.№ 1825/09г.на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.