5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 25.01. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 608/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в[населено място] – чрез процесуалния представител адв. Д. М., срещу решение № 91 от 01.02.2010 г. по т. д. № 1787/2009 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е потвърдено решение № 285 от 08.05.2009 г. по т. д. № 698/2008 г. на Софийски окръжен съд, 4 състав, в обжалваната част за осъждане на дружеството – касатор да заплати на [фирма] сумите 3 452.93 лв., 14 150.46 лв., 53 360.90 лв. и 2 195.35 лв., представляващи дължими възнаграждения за извършени СМР по договор от 27.02.2006 г. и съставени протоколи № 5/24.07.2006 г., № 7/14.09.2006 г., № 6/16.08.2006 г. и № 8/23.10.2006 г., ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2008 г., до окончателното плащане; сумите 1 153.28 лв., 17 011.17 лв., 4 358.34 лв. и 633.39 лв., представляващи договорни неустойки за забава върху неплатените възнаграждения по всеки един от цитираните протоколи до датата на предявяване на исковете, и сумата 7 585.39 лв. – деловодни разноски по чл.78, ал.1 от ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, с оглед на което се прави искане за неговата отмяна и за отхвърляне на исковете. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд за преклудиране на правото му по чл.265, ал.1, пр.3 от ЗЗД на намаляване на претендираното с исковете по чл.266, ал.1 от ЗЗД възнаграждение, произтичащо от наличието на скрити недостатъци на възложените с договора за изработка и извършени от ищеца строително-монтажни работи. Застъпва становище, че след като недостатъците са установени в хода на делото въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и насрещната страна е узнала за съществуването им, възражението следва да се счита за своевременно упражнено и възнаграждението подлежи на намаление при предпоставките на чл.265, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Релевира доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗДДС при преценката за дължимост на ДДС върху неплатеното възнаграждение по протоколи № 6/16.08.2006 г. и № 8/23.10.2006 г. Позовава се и на нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД при произнасянето по възражението му за нищожност на уговорената в чл.7.1 от договора неустойка поради противоречието й с добрите нрави.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, поддържани по отношение на следните материалноправни и процесуалноправни въпроси : 1. За действителността на съдържащата се в договора за изработка клауза за неустойка, уговорена без краен предел; 2. За формата и предпоставките за упражняване на правата на възложителя по чл.265 от ЗЗД в случай на скрити недостатъци в извършената работа, открити в хода на разглеждане на предявен от изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение по чл.266, ал.1 от ЗЗД. Касаторът твърди, че първият въпрос се решава противоречиво от съдилищата, за което представя решения на отделни състави на ВКС, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 21.06.2010 г. Изразява становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, респ. че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното от Софийски окръжен съд решение, с което са уважени предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД, Софийски апелативен съд е приел, че ответникът – сега касатор, дължи на ищеца претендираните с исковете парични суми, представляващи неизплатено възнаграждение за извършени и приети работи по договор за изработка от 27.02.2006 г., отразени по вид, количество и стойност в представени с исковата молба констативни протоколи, и неустойка за забава върху неплатеното в срок възнаграждение. Като неоснователно е преценено възражението на ответника за намаляване на възнаграждението със стойността на разноските, необходими за отстраняване на посочени в заключението на съдебно-техническата експертиза скрити недостатъци в извършените работи. Обосновано е становище, че макар да е заявено надлежно във формата на материалноправно възражение срещу иска на изпълнителя по чл.266, ал.1 от ЗЗД, възражението за отбив от възнаграждението на основание чл.265, ал.1, пр.3 от ЗЗД не може да породи целения правопогасяващ ефект поради липса на ангажирани от ответника – възложител доказателства за точния момент на констатиране на недостатъците и за незабавното уведомяване на възложителя за съществуването им. За неоснователно е прието и поддържаното от ответника възражение за нищожност на съдържащата се в чл.7.1 от договора клауза за неустойка, уговорена като санкция в случай на забава с повече от 10 дни на поети от страните договорни задължения, поради противоречие с добрите нрави. Въззивният съд е изложил съображения, че уговарянето на неустойката без краен срок и без максимален размер не я прави нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, след като срокът и максималният размер на неустойката зависят единствено от волята на възложителя да плати дължимото възнаграждение.
Настоящият състав намира, че искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е неоснователно.
Материалноправният въпрос за действителността на съдържащата се в чл.7.1 от договора за изработка клауза за неустойка съответства на установеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касационен контрол, тъй като произнасянето на въззивния съд по правоизключващото възражение на касатора за нищожност на неустоечната клауза е предопределило крайния изход на делото по исковете с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК – въпросът да е решаван противоречиво от съдилищата. Съществувалите в съдебната практика противоречия по въпроса кога уговорената в търговски договор неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, отразени и в представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК съдебни решения, са преодолени с постановяването на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. В т.3 на цитираното решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, както и че не е нищожна клауза за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който може да се начислява. Уеднаквяването на противоречивата съдебна практика след постановяване на атакуваното въззивно решение изключва допускането на решението до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Поради съответствието на даденото от въззивната инстанция разрешение с указанията в т.3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. касационно обжалване не следва да се допуска и на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Обуславящ за изхода на делото е и вторият поставен в изложението материалноправен въпрос, свързан с предпоставките за упражняване на признатото в чл.265, ал.1, пр.3 от ЗЗД право на възложителя да поиска намаляване на дължимото възнаграждение по договор за изработка, ако констатира скрити недостатъци в извършената от изпълнителя работа. По отношение на така въведения въпрос не е осъществено релевираното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице тогава, когато произнасянето на Върховния касационен съд по значимия за конкретното дело правен въпрос ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на съществуващата практика, съответно за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за нейното осъвременяване предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.264, ал.2 и чл.265 от ЗЗД, които уреждат правата на възложителя по договор за изработка в случай на недостатъци в извършената работа, са ясни и пълни, а по приложението им съществува многобройна, трайна и непротиворечива практика на ВС и ВКС, ненуждаеща се от промяна или от осъвременяване. В множество решения като напр. решение № 419/25.04.2005 г. по т. д. № 711/2004 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 849/06.11.2007 г. по т. д. № 472/2007 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 677/20.10.2008 г. по т. д. № 300/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и др. последователно е обосновано разбирането, че надлежното упражняване на алтернативно уредените в чл.265, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД права на възложителя, произтичащи от недостатъци в изработеното, е обусловено от своевременното изпълнение на задълженията по чл.264, ал.2 от ЗЗД. За да се освободи от заплащане на възнаграждение по чл.266, ал.1 от ЗЗД при предпоставките на чл.265, ал.1, пр.3 от ЗЗД, да поиска поправяне на недостатъците за сметка на изпълнителя или заплащане на направените разноски за отстраняването им, възложителят е длъжен да направи възраженията си за неправилно изпълнение при приемане на работата – ако недостатъците са явни, а когато имат скрит характер – да уведоми изпълнителя за съществуването им незабавно след тяхното откриване, без значение дали са му станали известни преди или след предявяване на иска на изпълнителя за възнаграждение. Доказването на своевременното уведомяване за скрити недостатъци е в тежест на възложителя, чиито права се преклудират като последица от неуведомяването на изпълнителя. Въззивният съд е процедирал съобразно възприетите в константната практика разрешения като е отрекъл основателността на релевираното от ответника – възложител възражение по чл.265, ал.1, пр.3 от ЗЗД заради липсата на ангажирани от същия доказателства, че е изпълнил задължението си по чл.264, ал.2 от ЗЗД да уведоми ищеца – изпълнител за установените от съдебно-техническата експертиза скрити недостатъци в разумен срок след тяхното констатиране. Правилността на направените в тази насока изводи, произтичащи от преценката на доказателствения материал, не може да бъде проверявана в производството по чл.288 от ГПК поради неотносимостта й към визираните в чл.280, ал.1 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Наличието на константна съдебна практика по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, с която въззивното решение е съобразено, препятства допускането на решението до касационен контрол на поддържаното основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения, решението по т. д. № 1787/2009 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 000 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 91 от 01.02.2010 г., постановено по т. д. № 1787/2009 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОСЪЖДА „О.-1” със седалище и адрес на управление[населено място], ул. „А. Войнитцки” № 2, да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], [улица], ап.2, сумата 2 000 лв. – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :