4
Върховен касационен съд на Р. Б. ГК, І г.о. дело № 18/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
[населено място], 31.01. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 18/2011 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е въззивното определение № 8865 от 15.06.2010 год., постановено по ч.гр.дело № 2966/2010 год. по описа на С. градски съд, VІ-11 състав, с което е потвърдено разпореждането от 15.02.2010 год. на С. районен съд, 40-ти състав за връщане исковата молба и прекратяване производството по гр.дело № 30202/2009 год.
Недоволни от въззивното определение са жалбоподателите/ищци/ К. Т. Г. и Е. Т. Й., представлявани от адвокат К. П. от С. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК – съображения се излагат по съществото на спора както в основната частна жалба с вх.№ 58675 от 13.08.2010 год., така и в частна жалба вх.№ 61126 от 31.08.2010 год. (с последната се атакува разпореждане от 20.08.2010 год., с която първата е оставена без движение на основание чл.285 ГПК); в частна жалба вх.№ 68355 от 07.10.2010 год. е посочено единствено, че „се касае за съществен материалноправен и процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото” (без да се уточнява кои са въпросите), прилагат и две съдебни решения, които не обсъждат, а в последващо т.нар.допълнение към частна жалба вх.№ 84938 от 26.11.2010 год. се сочи, че е уточнение на предишната частна жалба.
Ответниците по частната касационна жалба (частните касационни жалби) О. дирекция „З.” С.-град, О. служба по земеделие-Н. И. и Т. Н. К. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че въпреки неколкократно предоставените им възможности ищците не са посочили, не са ясно формулирали обстоятелствата, на които се позовават в исковата молба и уточненията към нея, липсва определен предмет, за да се приеме да е налице спор за материално право към минал момент – иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, иск по чл.108 ЗС или и двата, поради което исковата молба е приета за нередовна.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. М. или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила съдебно определение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото определение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което не е направено.
М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За представеното решение на Санданския районен съд с № 769 от 13.05.2009 год., по гр.дело № 548/2008 год. липсва заверка, че е влязло в сила и кога, поради което не следва да се съобразява, а
Решение № 496 от 21.05.2009 год. по гр.дело № 905/2008 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и касае различна фактическа обстановка, свързана с приложението на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл.79, ал.1 и ал.2 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на С. градски съд с № 8865 от 15.06.2010 год., постановено по ч.гр.дело № 2966/2010 год. по описа на VІ-11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: