3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 25.01.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5843 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, I. „Б“ състав, постановено на 30.04.2015г. по в.гр.д.№3591/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което делбата на апартамент №49, находящ се на 9 етаж в жилищната сграда на Ж. „Г.“, [жилищен адрес][жк], [населено място], представляващ имот с идентификатор 68134.512.190.2.49 е извършена по реда на чл.348 ГПК чрез изнасянето му на публична продан.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса недопустима ли е претенцията за възлагане на процесния имот на съделител, който отговаря на условията на чл.349, ал.2 ГПК /живял е в имота с общия наследодател при откриване на наследството/ независимо, че основанията за възникване на съсобствеността впоследствие са се променили по отношение на третия съделител. К. поддържа, че така поставеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. Г. С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски по приложен към отговора списък по чл.80 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за делба на недвижим имот. Производството е във фазата по извършване на делбата.
Апартамент №49, находящ се на 9 етаж в жилищната сграда на Ж. „Г.“, [жилищен адрес][жк], [населено място] е допуснат до делба с влязло в сила решение, постановено на 19.05.2014г. от Софийски районен съд, Второ ГО, 55 състав по гр.д.№57580/2014г. между съделителите В. Г. С., Д. Б. И. и Б. В. И. при равни квоти.
В обжалваното решение е прието, че делбата на апартамента следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан, тъй като предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК не са налице. Прието е, че в случая е налице смесена съсобственост по смисъла на указанията в т.8 на ТР №1 от 19.05.2004г. на ОСГК на ВКС-съсобствениците са придобили дяловете си не само чрез наследяване или сделки между сънаследници /според практиката на ВКС/. Възлагането е прието за недопустимо по причина е, че един от съсобствениците /В. С./ е трето лице за наследяването и е придобил идеалната си част чрез друг фактически състав-замяна.
Така изразеното от въззивния съд становище съответства на задължителната практика на ВКС /т.8 на ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС/, според която при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.288, ал.3 ГПК/отм./- чл.349, ал.2 от сега действащия ГПК, е недопустимо и делбата следва да се извърши с изнасянето на неподеляемия жилищен имот на публична продан. Комбинирана /смесена/ съсобственост според дадените в това тълкувателно решение разяснения е съсобствеността, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Така дадените разяснения са приложими и към настоящия случай – съсобствеността е възникнала още приживе на наследодателя, който е придобил апартамента в съсобственост с трето лице-Л. В. А., която впоследствие се е разпоредила с притежаваната от нея идеална част от имота в полза на дъщеря си Д. Р. И.. С оглед на така извършените разпоредителни сделки, както и на сключения впоследствие договор за доброволна делба и последвалото го разпореждане с 1/3 идеална част от имота в полза на съделителя В. Г. С. в съответствие с дадените в ТР №1/2004г. указания въззивният съд е приел, че е налице смесена съсобственост, с оглед на което е недопустимо делбата да бъде извършена по реда на чл.349, ал.2 ГПК.
Разглежданият случай не сочи на такива особености, които да обосноват отклонение от задължителната практика на ВКС, тъй като обстоятелството, че останалите предпоставки за възлагане на имота са налице /претендиращият възлагане съделител е живял в имота към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище/ е взето предвид при постановяване на тълкувателното решение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, I. „Б“ състав, постановено на 30.04.2015г. по в.гр.д.№3591/2015г.
ОСЪЖДА Б. В. И. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. Г. С. с ЕГН [ЕГН] сумата 1000лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: