4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
Гр.София, 20.01.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 995 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 28.01.16г., постановено по гр.д.№ 3148/15г. от Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.05.14г. по гр.д.№ 42881/13г. на Софийски районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 21908 лв., платена на отпаднало основание като цена за достъп до електроразпределителна мрежа за периода от 18.09.12г. до 30.09.13г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 15.10.13г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска – ответник по касационната жалба е производител на електрическа енергия чрез собствена фотоволтаична електрическа централа с мощност 136 kW, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на касатора – лицензиран оператор на собствена електроразпределителна мрежа с договор от 29.10.12г. По силата на договора операторът е поел задължение да осигурява достъп до мрежата и пренос на произведената електрическа енергия срещу цена, чийто размер се определя от ДКЕВР. Решение № Ц-33/14.09.12г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп е отменено в частта, която се отнася до ищеца с влязло в сила на 16.06.13г. решение № 6157/08.05.13г. по адм.д.№ 1228/13г. на ВАС. Решаващият състав е изложил съображения, че отмяната на индивидуалния административен акт има обратно действие, което води до отпадане с обратна сила на основанието за дължимост на заплатената от ищеца цена за достъп. Прието е, че възможностите за компенсаторни мерки по чл.32, ал.4 ЗЕ, предприемани от регулаторния орган, се упражняват при отклонение на окончателните от прилаганите временни цени, но не и при отмяната на определените временни цени.
Касаторът поставя следните въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК: 1.Намира ли приложение институтът на неоснователното обогатяване и в частност третата хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД, когато между страните има действителен и неразвален договор?; 2.Какъв е характерът на отговорността на оператора на мрежа по Закона за енергетиката по договор с производител – виновна или безвиновна и приложим ли е в тези облигационни отношения принципът за липса на безвиновна отговорност?; 3.Какво е основанието за даване на възнаграждение по писмен договор за услуга между страните и може ли да се счита то (ако основанието е договор) за отпаднало след доброволно плащане, в случай, че при определяне на размера има административен елемент на регулация? Може ли да се приравнява основанието с решение на регулаторен орган?; 4.Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената за услугата достъп до разпределителна мрежа за производители, различни от определени от ДКЕВР? Императивни ли са нормите по чл.30, ал.1 и ал.2, чл.31, т.2, т.8, чл.32, ал.1, ал.2 ЗЕ? Пределни или фиксирани са цените на достъп?; 5.Има ли пряко и достатъчно само по себе си действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп и основанията за реституция на даденото по него, отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и има ли значение поведението, т.е. изправността на ответника и факта на предоставяне на услугата?; 6.Подлежи ли на връщане всичко дадено като цена по възмезден договор, след като услугата във всички случаи има себестойност или ищецът е имал възможност да докаже колко е само надплатената разлика, ако твърди, че има такава?; 7.След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула чия е доказателствената тежест да се докаже с колко точно се е обогатил ответника, в случай, че иска връщане на платеното? Касаторът е въвел основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по трети въпрос – основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По първи, втори, трети, пети и шести въпроси, и то по идентични казуси, са се произнесли по реда на чл.290 ГПК състави на ВКС с: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ т.о., а след депозиране на касационната жалба и с: решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. Това становище е споделено и в решение № 126/16.08.16г. по т.д.№ 1592/15г. на І т.о., по което касационното обжалване е допуснато по въпроса подлежат ли на връщане паричните престации, когато размерът на задължението по възникнало правоотношение между гражданско правни субекти по силата на закона се определя от държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен. Основавайки се на цитираната практика на ВКС, че при отмяната на административен акт, определящ временни цени за услугата „достъп“, отпада с обратна сила и основанието за дължимост на паричните престации, съставът е приел, че последиците от отмяната се заличават от момента на издаване на решението, представляващо незаконосъобразен индивидуален административен акт. Независимо от порока, актът е породил правно действие, а доколкото последиците му са осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, то следва да бъдат заличени с възстановяване на първоначалното положение. Разрешението е споделено и в: решение № 162/04.10.16г. по т.д.№ 3245/15г. на І т.о., решение № 164/04.10.16г. по т.д.№ 160/16г. на І т.о., решение № 138/05.10.16г. по т.д.№ 2355/15г. на ІІ т.о., решение № 137/05.10.16г. по т.д.№ 2327/15г. на ІІ т.о., решение № 136/05.10.16г. по т.д.№ 2727/15г. на ІІ т.о., решение № 175/31.10.16г. по т.д.№ 1089/15г. на І т.о., решение № 131/01.11.16г. по т.д.№ 1320/16г. на І т.о., решение № 177/01.11.16г. по т.д.№ 2053/15г. на І т.о., решение № 194/02.11.16г. по т.д.№ 2706/15г. на ІІ т.о., решение № 170/08.11.16г. по т.д.№ 3012/15г. на І т.о., решение № 171/08.11.16г. по т.д.№ 3046/15г. на І т.о., решение № 128/11.11.16г. по т.д.№ 2354/15г. на ІІ т.о. решение № 178/14.11.16г. по т.д.№ 2543/15г. на ІІ т.о., решение № 179/15.11.16г. по т.д.№ 2536/15г. на ІІ т.о. , решение № 190/22.12.16г. по т.д.№ 2738/15г. на ІІ т.о. Отговорът на правните въпроси може да се обобщи в смисъл, че: „Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.“. В този смисъл въззивното решение съответства на практиката на ВКС, поради което не е налице както основанието по чл.280, ал.1, т.1, така и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съответно по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпроси четвърти, седми и частично шести не са от значение за решаването на спора и същите не са обсъждани от въззивния съд. По делото липсват твърдения, възражения и съответно основания и доводи, че е допустимо или недопустимо цените за достъп да се договорят свободно, както и възражение, че се дължи цена за достъп по себестойност на услугата, за да се коментира и разпределението на доказателствената тежест за обогатяването или обедняването.
По разноските. Право на разноски за производството има ответникът, но не е представил доказателства такива да са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.01.16г., постановено по гр.д.№ 3148/15г. от Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.