О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
Гр. София, 22.01.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 671/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК УНИКА АД [населено място], чрез процесуалния му пълномощник ю.к. П., срещу решение № 345 от 04.12.2018 г. по в.т.д. № 557/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, І състав, с което е потвърдено решение № 395 от 09.07.2018 г., постановено по т.д.№ 91/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С него касаторът е осъден да заплати на ВОДСТРОЙ ПЛОВДИВ АД [населено място] следните суми: 14 755 лв. – застрахователно обезщетение за настъпила между 07. и 08.09.2017 г. кражба на минибагер Caterpilar 303CCR с рег. № РВ 09211 по договор за имуществено застраховане „Каско МПС”, сключен със застрахователна полица № 17054110232 от 02.03.2017 г.; и 25 254.50 лв. – застрахователно обезщетение за настъпила по същото време кражба на багер Komatsu с рег. № РВ 06483 по същия договор за имуществено застраховане, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 07.02.2018 г. до окончателното им заплащане.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Поддържа се, за разлика от приетото от въззивния съд, че при конкретното неизпълнение на поето от страна на застрахования задължение и с оглед клаузите между страните следва да се приеме, че причинната връзка за настъпването на вредите се презюмира, т.к. доказването й от страна на застрахователя е обективно невъзможно, а неизпълнените задължения са от естество да способстват /улеснят/ извършването на кражбата. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебно-деловодните разноски за трите инстанции.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на хипотезите на чл.280 ал.1 /т.1 и т.3/ и ал.2 ГПК. В първата хипотеза се излага, че въззивното решение противоречи на трайната практика на ВКС и в частност – решенията по т.д.№ 679/2011 г. на ІІ т.о., т.д.№ 802/2011 г. на ІІ т.о., т.д. № 1029/2011 г. на ІІ т.о., т.д.№ 740/2007 г. на ІІ т.о., т.д.№ 2230/2013 г. на ІІ т.о. Сочи се и противоречие с влязлото в сила решение по т.д.№ 2310/2018 г. на СГС, постановено по действащия КЗ. Във връзка с изложеното се поставят и следните въпроси: 1/ Налице ли е причинно-следствена връзка между поведението на застрахования да остави талон част ІІ в автомобила при кражба на същия, в светлината на ал. 5 на чл.395 КЗ; 2/ Следва ли да се презюмира причинно-следствената връзка в хипотезата на оставен в откраднато МПС талон в редакцията на чл.395 ал.5 КЗ. На следващо място се твърди, че изложеното от въззивния съд по отношение на невъзможността да бъде установена по обективен начин причинната връзка следва да се цени като очевидна неправилност на решението по см. на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ВОДСТРОЙ ПЛОВДИВ АД, чрез процесуалния си пълномощник – адв. Б., е депозирал в срока по чл.287 ГПК писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията за редовност.
За да достигне до обжалвания резултат по спора /предизвикан от отказа на застрахователя да заплати пълното обезщетение за откраднатите в нощта на 7-8.09.2017 г. застраховани превозни средства, поради това, че втората част от свидетелството за регистрация е било оставено в тях, т.е. при неизпълнение на задължение на застрахования по т.11.1.4 от ОУ и кореспондиращо право на застрахователя по т.12.6 да откаже изцяло или частично плащането на обезщетение/, съставът на въззивния съд е изложил съображения, че съгласно трайната практика на ВКС, постановена при действието на КЗ /отм./, но актуална и при действието на настоящия кодекс, на изследване подлежи наличието на причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение от страна на застрахования и настъпването на застрахователното събитие или препятстване доказването на обстоятелствата, при които то е настъпило /решения по т.д.№ 840/2012 г. на І т.о., т.д.№ 3394/2015 г. на ІІ т.о., т.д.№ 2284/2014 г. на ІІ т.о., т.д.№ 615/2011 г. на І т.о. и др./. В тежест на застрахователя е вменено да докаже пряка причинно следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение на застрахования в ОУ и настъпването на застрахователното събитие, като не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, а същата следва да се докаже в процеса. Съдът е направил съпоставка между нормите на чл.207 КЗ /отм./ и чл.395 КЗ и е констатирал, че съгласно чл.395 ал.5 КЗ, независимо от уредените в предходната алинея основания за отказ или намаляване на обезщетението, застрахователят е длъжен да изплати договореното обезщетение, ако липсва причинна връзка между неизпълненото задължение на застрахования и застрахователното събитие. Извел е извод, че горната разпоредба няма аналог в КЗ /отм./, императивна е и изисква установяването на причинна връзка между неизпълнението на застрахования и настъпилото събитие както в хипотезите на отказ, така и в хипотезите на намаляване на обезщетението. Доколкото в настоящия случай не е било установено, че намиращата се в процесните превозни средства част ІІ-ра от свидетелство за регистрация е в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие или е осуетило възможност за откриване на отнетите МПС от съответните държавни органи, претенцията за плащане на обезщетение в пълен размер е счетена за основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Оплакванията, че същото противоречи на посочената практика на ВКС, не съставляват правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито такъв може да се извежда и за пръв път да се формулира от страна на състава на касационния съд, с оглед задължителните указания на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това посочените решения на ВКС не са относими към изрично формулираните въпроси, тъй като не са постановени при действието на чл.395 ал.5 КЗ. Последните, зададени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, също не могат да обосноват искания достъп до касация, съгласно цитираното тълкувателно решение. Наличието на причинно-следствена връзка е въпрос фактически, а не правен, а причинната връзка не подлежи на презумиране. Т.к. не се доказват общите предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК за селектиране на касационната жалба, не следва да се обсъжда, дали е доказано, съгласно указанията на т.4 от ТР № 1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на поддържаното кумулативно изискуемо допълнително основание.
Отсъстват и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Решението не е очевидно неправилно по смисъла на горната норма, когато съдът е приел определени факти за недоказани, освен при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, пряко установимо от съдържанието на обжалвания въззивен акт. Такова в случая не се констатира.
С оглед изхода от спора и своевременно направеното и доказано искане от ответника по касация за присъждането на разноски за тази инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата 2 040 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 345 от 04.12.2018 г. по в.т.д. № 557/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, І състав.
ОСЪЖДА ЗК УНИКА АД да заплати на ВОДСТРОЙ ПЛОВДИВ АД сторените съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 2 040 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: