О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
Гр.София, 15.01.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 517 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. П. И., гр. С. срещу решение № 190/03.07.2008г., постановено по гр.д. № 4182/2007г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение № 128/05.11.2007г. по гр.д. № 15739/2006г. на Софийския районен съд в частта за отхвърляне на предявеният от З. И. против “З”АД, гр. С., иск с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ за сумата над 448.61 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор от 26.052006г. до пълния му заявен размер от 1592.39 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът ЗД”Е”АД оспорва основателността на жалбата и допускането на касационното обжалване на въззивното решение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за застраховка на лек автомобил “БМВ” за риска “А” за срок от 01.06.2006г. до 31.05.2007г. По делото е било безспорно, че в покритите от застрахователя рискове се включва и причиняването на щети на автомобила в паркирано състояние и че на 18.06.2006г. е настъпило застрахователното събитие. Според решаващия състав не е установен механизмът на увреждането, поради което не е възможна преценката дали събитието попада в покритите рискове и съответно дали е възникнало задължение за застрахователя за заплащане на обезщетение. На следващо място, претенцията е отхвърлена частично на основание на разпоредбата на чл.208, ал.3 от КЗ, предвиждаща, че застрахователното обезщетение се равнява на сумата, необходима за възстановяване на повредите до състоянието, в което се е намирал автомобила преди увреждането, т.е. по стойността му към момента на застрахователното събитие и като се приспадне процент за овехтяване. В частта за уважаване на претенцията в размер на 448.61 лв. първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Същественият материалноправен въпрос според касатора е: Как следва да бъде определен размерът на застрахователното обезщетение при доброволна имуществена застраховка при действието на ТЗ /отм./ и КЗ – дали по пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие или при отчитане на овехтяване съобразно годината на производство на МПС?
Настоящият съдебен състав намира, че въпросът за определяне на размера на застрахователното обезщетение съгласно отменените разпоредбите на ТЗ не е съществен за решаване на делото, тъй като отношенията между страните се регулират по правилата на Кодекса за застраховането.
Поставеният въпрос, в частта относно тълкуване на нормата на чл.208, ал.3 от Кодекса за застраховането, е от значение за постановяване на обжалваното решение, но присъждането на по-ниската от двете стойности / с приспадане на овехтяването/ не е единственият мотив на въззивния съд за отхвърлянето на иска.
На следващо място, не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Приложното поле на нормата е обусловено от постановяването на съдебни актове от съдилищата по идентични правни въпроси, в които са дадени противоречиви тълкуванията относно приложението на конкретна законова норма. Към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК и с отговора на касационната жалба са приложени решения на различни по степен съдилища, постановени при действието на ЗЗД и на нормите на ТЗ. Липса позоваването на противоречива съдебна практика по приложението на КЗ. Последното обстоятелство е от значение, тъй като по отношението на регламентацията на застрахователната сума е налице нова уредба, която не съответства напълно на отменените нормативни актове.
Разпоредбата на чл.208, ал.3 от КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Приспадането или не на овехтяването на застрахованата вещ е уредено в чл.203 на КЗ. Законодателят е предоставил възможност на страните по застрахователния договор за определят застрахователната сума по действителната или по възстановителната стойност на имуществото, като са посочени и критериите за формиране на двата вида стойности – ал.2 и ал.3. Обезценката /овехтяването/ не се съобразява при възстановителната стойност на имуществото, но е въведена и презумпцията, че ако липсват други уговорки между страните, застрахователната сума се счита за определена по действителната стойност. В този смисъл, досежно застрахователната сума законодателят предоставя свобода на договаряне на страните и препраща към сключения застрахователен договор.
Основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК изисква същественият материалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в случаите, когато е налице необходимост от произнасяне от ВКС при липса на практика по разглеждания съществен правен въпрос, но и това би допринесло за развитието на правоприлагането чрез тълкуване поради непълнота или неяснота в правната уредба.
Разпоредбата на чл.203 от КЗ, тълкувана във вр. с чл.208, ал.3 от КЗ, не би могла да подлежи на принципно тълкуване без обвързаността и с конкретния договор между страните. В случая, в общите условия на договора са уредени хипотезите за начина на определяне на застрахователното обезщетение, включително и при нанесени щети на автомобила докато е бил в паркирано състояние – чл.14, ал.4, т.1, както и при частични щети съобразно определен срок след годината на производство или на първата регистрация – чл.15. По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че за определянето на размера на застрахователното обезщетение са от значение не само законовите разпоредби, но и клаузите на сключения застрахователен договор и допуснатите грешки от съда при тълкуване на сделката между страните биха обусловили неправилност на акта на въззивния съд по чл.281 от ГПК, но същите не са основания за допускане на касационното обжалване.
По разноските. На основание чл.81 от ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 81.47 лв., определено по Наредба № 1/04г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 190/03.07.2008г., постановено по гр.д. № 4182/2007г. от Софийския градски съд.
ОСЪЖДА З. П. И., ЕГН: **********, гр. С., бул.”П” № 75, да заплати на “З”АД, гр. С., бул.”Г” № 16, сумата от 81.47 лв. /Осемдесет и един лв. и 47 ст./ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.