Определение по т.д. №129/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№360
гр. София, 28.05.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №129/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. 5 О.- [населено място] срещу решение №187 от 13.10.2010 г.на Великотърновски апелативен съд по т.д. №56/2010 г., с което е потвърдено решение №27 /05.03.2010 г. по т.д. № 143/2009 г. по описа на РС-Русе. С последното е признато за установено по иск с правно основание чл.422 от ГПК по отношение на касатора , че дължи на [фирма]-гр. Р. сумата от 48 507,87 лева –цена на доставен природен газ и лихва за забава върху тази сума за периода 20.10.2008 г. до 25.05.2009г. в размер на 3 827,94 лева.
Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав на базата на приетите по делото договор за продажба на природен газ, два броя фактури , установеното частично плащане и направеното признание на вземането от страна на ответника в писмения отговор на исковата молба е приел, че между страните по делото е било налице договорно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнил своето задължение за доставка на договореното количество газ на ответника за съответния период, а от страна на ответника е останало неизпълнено насрещното му задължение за заплащане на цената на газа, предмет на разглеждания установителен иск / за вземането е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК вр. с чл. 107 от ЗЕнергетиката/ . В хода на производството пред въззивната инстанция е поискано спиране на производството, поради наличие на предпоставките на чл.229 ал.1, т.4 от ГПК, поради наличие на висящо производство по иск за вреди от забавено изпълнение на друг договор между страните с предмет присъединяване на ответника към газопреносната мрежа. Съдът е отказал да удовлетвори молбата , доколкото не е налице преюдициалност на този спор по отношение на настоящия.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи като правен въпрос обуславящ изхода на спора, този за предпоставките и последиците на спирането на производството по иска в хипотезата на чл.224 ал.1, т.4 от ГПК, поради наличие на висящ съдебен спор по преюдициално спорно правоотношение.Твърди, че този въпрос е решен от съда в противоречие с практиката на съдилищата- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. За да обоснове наличието на това основание за допускане до касация касаторът прилага три броя определения на ВКС, постановени в производства по чл. 274 ал.2 от ГПК
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. В конкретния случай, при положение, че с оглед гореизложеното между настоящия спор и този предмет на друго висящо производство липсва съотношение на преюдициалност, тъй като се основават на два отделни различни договора, без каквато и да е връзка на взаимна правна обусловеност на двете правоотношения едно от друго, то въпросът за предпоставките и последиците от спирането на производството по реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е несъотносим. Следователно така формулираният правен въпрос не е обуславящ изхода на спора, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Така изрично приема ОСГТК на ВКС в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.дело №1/2009 г.. Отделен е въпросът, че абсолютно несъотносими към конкретното дело са и трите приложени определения на ВКС, тъй като касаят съвсем различни по предмет и вид на търсената с тях защита искове, в съвсем различна материалноправна зависимост и процесуална взаимовръзка.
По изложените съображения не налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №187 от 13.10.2010 г.на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.