О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 360/20.06.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3409 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
А. Й. М., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма] със седалище Б. обжалва определение № 1315/ 26.03.2014 г. по ч. гр. д. № 237/ 2014 г, с което Окръжен съд – Благоевград отменя определение № 560/ 22.01.2014 г. по ч. гр. д. № 963/ 2013 г. по описа на Районен съд – Благоевград за обезсилване на основание чл. 415, ал. 2 ГПК на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 4 800 лв. и източник договор за наем от 08.03.2012 г, издадена в полза на Р. Г. Г. срещу едноличния търговец. В приложеното изложение касаторът обосновава общото и допълнителното основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и счита, че неговата частна жалба следва да бъде допусната до разглеждане. По същество намира, че с обжалваното определение са нарушени изискванията на чл. 415, ал. 2 ГПК.
От заявителя (сега ответник по частната жалба) Р. Г. Г. не постъпва отговор.
В т. 8 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС прие, че актовете на въззивния съд в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Като резултат от нормативното тълкуване т. 8 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС се инкорпорира в съдържанието на чл. 274, ал. 3 ГПК и има действие от 01.03.2008 г. – датата, на която влезе в сила ГПК от 2007 г. Следователно частната жалба има недопустим предмет.
Обжалваното определение е и обективно негодно да покрие изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК. Въззивната инстанция е уважила частната жалба на заявителя срещу определението на първата инстанция. Това изключва основанието на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК допуска касационното обжалване на определението, с които въззивната инстанция е оставила без уважение частната жалба срещу определение, преграждащо развитието на делото. Определението на въззивната инстанция не разрешава въпрос от исковото производство и е без значение за неговото развитие. В производството по иска за съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение исковият съд има компетентността сам да провери абсолютните предпоставки за неговата допустимост. Определението на въззивната инстанция, с което е отменено разпореждането на първата за обезсилване на заповедта за изпълнение, дори да влезе в сила, не обвързва исковия съд. Изложеното изключва и основанието на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. Й. М., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма] със седалище Б. ЕИК[ЕИК], срещу определение № 1315/ 26.03.2014 г. по ч. гр. д. № 237/ 2014 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването на преписа на М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.