3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№360
София.18.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1536/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. З., чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 104 от 29.03.2016 г. по в.ч.т.д. № 96/2016 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено определение № 281 от 09.03.2016 г. по т.д. № 24/2016 г. на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на производството по делото, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на въззивното определение. Изразява несъгласие със становището на съда, че разпореждането за продължаване на срока не подлежи на съобщаване на молителя. Твърди, че е налице практика на съдилищата да уведомяват страната, поискала продължаване на първоначално определен срок, за това, дали е уважена молбата и какъв е допълнително определеният срок. По съображения в частната касационна жалба се иска касиране на атакувания съдебен акт.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния процесуалноправен въпрос : При постъпила молба за продължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК задължен ли е съдът да изпрати изрично съобщение на молителя дали молбата е уважена и с колко е продължен срока. Поддържа, че по този въпрос практиката на съдилищата е противоречива, което поражда необходимостта от уеднаквяването й от ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съдебен състав е приел, че правилно е прекратено първоинстанционното производство по делото поради пропускане, от страна на ищеца, на продължения с две седмици срок за довнасяне на дължимата държавна такса по предявените обективно съединени искове. Позовавайки се на изричната разпоредба на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК, съгласно която продължаването на срока тече от изтичане на първоначалния, решаващият съд изрично е отразил, че за съда липсва законово задължение да връчва препис или да уведомява страната за продължаването на срока, а последната следва сама да следи за резултата от искането й за продължаване на срока.
Настоящият съдебен състав счита за недоказано искането за допускане на касационно обжалване по релевантния процесуалноправен въпрос. Дори и да е съществувала противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.63 ГПК каквато не се сочи изрично в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, по поставения от частния жалбоподател въпрос вече е формирана задължителна за съдилищата практика, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК – определение по ч.т.д. № 441/2010 г., ІІ т.о., определение по ч.т.д. № 304/2010 г., І т.о., определение по ч.т.д. № 954/2011 г., ІІ т.о., определение по ч.гр.д. № 84/2010 г., ІІІ г.о. и др. В посочените отпределения е прието, че страната сама следи за произнасянето на съда във връзка с молба за продължаване на срока и препис от разпореждането не следва да й се изпраща, тъй като то не подлежи на самостоятелен инстанционнен контрол.
Атакуваното въззивно определение е в съответствие с цитираните съдебни актове на ВКС поради което искането за достъп до касация следва да се прецени като неоснователно.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 104 от 29.03.2016 г. по в.ч.т.д. № 96/2016 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: