4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№360
гр. София,05.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3140 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. П. С. срещу решение №2120 от 13.10.2017г. по т. д. №4309/2016г. на Софийски апелативен съд, първи граждански състав, поправено с решение от 23.05.2018г. по същото дело. С обжалваното решение съставът на САС е отменил решение от 14.07.2016г. по гр.д.№7331/2013г. на Софийски градски съд, в частта, с която е бил отхвърлен искът с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над 65 000 лева до 70 000 лева, като вместо това е осъдил „Бул инс“ АД да заплати на Х. П. С. допълнително обезщетение в размер на 5000 лева, а в останалата обжалвана част е потвърдил решението на СГС. К. жалбоподател обжалване решението в частта, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на предявения от него иск по чл.226 от КЗ /отм./ за разликата над 70 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева. К. жалбоподател счита, че следва да му бъде присъден пълният размер на претендираното от него обезщетение, тъй като присъденото застрахователно обезщетение се явява крайно занижено с оглед търпените от него неимуществени вреди. Счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, а също така и че не са съобразени установените в пар.27 ал.2 от ПЗР на КЗ /отм./ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. К. жалбоподател в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че по въпроса за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди обжалваното решение е постановено в противоречие с ППВС №4/1968г. Също така сочи, че съдебната практика на съдилищата в страната по отношение на прилагането на чл.52 от ЗЗД е противоречива, тъй като размерът на обезщетенията, които се присъждат, е различен. Твърди, че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като поставеният въпрос е от значение за правилното прилагане на закона и развитието на правото и разрешаването му би довело до уеднаквяване на съдебната практика по критериите за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционния акт, на ищеца Х. П. С. е присъдена допълнителна сума от 5 000 лева, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на осъщественото на 29.05.2010г. ПТП, възлиза на 70 000 лева, като за разликата над 70 000 лева до пълния претендиран размер от 120 000 лева, претенцията е счетена за неоснователна. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е съобразил като относими вида, интензитета и продължителността на претърпените неимуществени вреди.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касационния жалбоподател въпрос касае определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и тълкуването на понятието „справедливост“ по чл.52 от ЗЗД, поради което е относим към предмета на конкретното дело, но не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – ПП№4/1968г., в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, а като критерии за размера му са възприети видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Прилагането на критериите за размера на обезщетението във всеки отделен случай се извършва от съда с оглед на събраните по делото доказателства, поради което няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, който би могъл да бъде решен в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера на обезщетение не подлежи на уеднаквяване.
В случая въззивният съд, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта. Но дори и да бе основателно твърдението на касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил размера на присъденото обезщетение с действително претърпените от него страдания и тяхната продължителност, това би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. То не може да бъде разглеждано в производството по чл.288 от ГПК, тъй като не се явява основание по чл.280 ал.1 т. 1- т.3 от ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2120 от 13.10.2017г. по т. д. №4309/2016г. на Софийски апелативен съд, първи граждански състав, поправено с решение от 23.05.2018г. по същото дело, в частта му, с която е потвърдено решение от 14.07.2016г. по гр.д.№7331/2013г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. П. С. срещу „Бул инс“ АД иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над 70 000 лева до 120 000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.