О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 17.06.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 223 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба, депозирана от Л. П. Я. от гр. В. срещу въззивно решение № 483/11.11.2008 г. по в. гр. д. № 629 /2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 830/17.03.2007 г. по гр. д. № 8709/2007 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против “С” Е. гр. В. иск за заплащане на сумата 4870,97 евро, съставляваща пропуснати ползи за времето от 01.10.2006 г. до 23.07.2007 г., поради неизпълнение на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване, според приложното му поле, бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото / чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК/. Според жалбоподателя, би следвало да бъде установена трайна практика, която да наложи виждането, че при неизпълнение на задължение на продавача – строител по предварителен договор за въвеждане в експлоатация на продаваемия обект в уговорения срок, пропуснатите ползи на купувача се съизмеряват със средната пазарна наемна цена, която последният би получил за имота в периода на просрочие.
Ответникът по касационната жалба, не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е съществения материалноправен или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на изрично визираната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 от цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за допустимост се извършва от настоящата инстанция въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи в приложението към касационната жалба, каквито в случая не са развити.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. Ако се приеме, че за жалбоподателя същественият въпрос е свързан с начина на определяне на пропуснатите ползи при неизпълнение на договорно задължение, и в частност при хипотеза на неизпълнение на задължение на продавача за въвеждане в експлоатация на договорения обект в рамките на уговорен срок, то този въпрос не е бил съществен по делото, предвид решаващите мотиви на въззивния съд. Искът е бил отхвърлен от решаващия съд поради недоказване на релевантни за съдебния спор факти. Варненски окръжен съд е приел, че продавачът е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността и владението на купувача, както и че имотът е приет без забележки, и след датата 24.08.2006 г. жалбоподателят е можел фактически да използва този имот. Съдът е посочил, че за него е съществувала възможност и да го отдава под наем, като пропускането на доходи може да се изрази единствено в разликата в наемите на имот без съответното разрешение и такъв, въведен в експлоатация, тъй като само тази разлика е оня доход, който жалбоподателят с голяма степен на вероятност е можел да очаква да получи от евентуалния наемател. И тъй като не са били събрани доказателства в тази насока от страна на ищеца /жалбоподател/, искът е бил отхвърлен.
Но дори и да се приеме, че въпросът би бил съществен, то по отношение на определяне на пропуснатите ползи /неосъществено увеличение на имуществото, т. е. настоящи, а не бъдещи вреди/ е налице многобройна съдебна практика, акцентираща върху доказване на факта на съществуване на сигурност за увеличение на имуществото, а не, както счита жалбоподателят, за приемане по дефиниция, че при всяка забава в подобна хипотеза са налице пропуснати ползи, равни на средната пазарна наемна цена. Подобни виждания биха могли да бъдат предмет на своеобразна законодателна дейност de lege ferenda, ако бъдат подкрепени, но не и налагани посредством установяване на „трайна практика” от ВКС, доколкото последната може да бъде единствено основана на положения de lege lata.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК на постановеното от Варненски окръжен съд въззивно решение.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 483/11.11.2008 г. по в. гр. д. № 629/2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: