4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
гр. София, 16.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3746/2017 г.
Производството по § 74 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ПЗР на ЗИД на ГПК/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., вр. чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 166071/22.12.2016 г. по регистъра на Софийски градски съд на Г. К. В., подадена чрез адвокат М. Д. В. против решение от 31.10.2016 година по гр. дело № 207/2016 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, ІІІ – В въззивен състав.
Ответницата Б. Б. Б. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] не е взело становище.
Касационната жалба има за предмет въззивното решение в частта, с която СГС е уважил предявеният от Б. Б. Б. срещу Г. К. В. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД до размер на сумата 3000 лв., като е отменил решението от 20.07.2015 г. по гр. дело № 12207/2013 г. на Софийски районен съд /СРС/, 24 състав в обжалваната част, с която предявеният от Б. Б. Б. срещу Г. К. В. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е бил отхвърлен за разликата между 1600 лв. до 3000 лв. и е осъдил ответникът да заплати на ищцата още 1400 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2008 г. до пълното изплащане на сумата.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението е поставен въпрос, формулиран, както следва: „Какъв е пприносът на водачът на МПС и пострадалият пешеходец при неспазване на ЗДвП от Пострадалия пешеходец.“. Спрямо този въпрос страната поддържа две допълнителни основания, съответно по чл. 280, ал. 1, т. 2 и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Направено е искане за допускане на касационното обжалване и спиране на касационното производство до приключване на тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС.
Не е въведено общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като цитираният въпрос не е свързан с конкретен извод във въззивното решение. СГС е тълкувал разпоредбата на чл. 20 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и е мотивирал съображения за изискванията, които водачът на моторно превозно средство /МПС/ и пешеходецът трябва да спазват в приетата за установена пътна ситуация, при която е причинено пътно – транспортното произшествие /ПТП/, от което е било причинено телесно увреждане на ищцата. Тези правни разрешения са формирани при обсъждане на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Въз основа показанията на свидетелите А. и Н. и установеното място, където е настъпил инцидента – [улица], в района на № 75, обстоятелството, че ищцата е пресичала на необозначено място, в тъмната част на денонощието, при ограничена видимост, въпреки наличието на отстоящ на 20 м. от това място пешеходен подлез, съдът е приел изводи, обосноваващи участието на ответникът и ищцата в причиняването на вредоносния резултат. Съставът на СГС е изложил, че ищцата е допринесла за настъпване на ПТП с посочените действия, но е приел още, че вина за процесното ПТП има ответникът, който е видял пешеходеца да пресича, на място, което е било добре осветено, като е следвало да избере скорост, която да му позволи да спре и да избегне удара, още повече, че времето е било дъждовно, обстоятелство, което също така е следвало да съобрази. Разгледани са и други установени по делото обстоятелства, за поведението на ответника по иска, който не е спрял, за да окаже помощ на ищцата и нейната приятелка, а е продължил движението си с автомобила, спрял по – късно поради това, че по –надолу по пътното платно реализирал второ ПТП. Въззивният съд е тълкувал нормата на чл. 20 ЗДвП в смисъл, че отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е по – голяма, включително чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, при която биха могли да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят. По приетото тълкуване СГС се е позовал на практиката на ВКС по чл. 291 ГПК – отм. Изложените мотиви са обосновали решението на въззивната инстанция по спора за съпричиняване на вредоносния резултат, размера на обезщетението и размера на съпричиняването. Касаторът е следвало да постави въпроси именно по посочените решаващи мотиви на съда, което не е направил, тъй като е формулирал общ въпрос за приноса на страните в увреждането, без да го обвърже с някое от конкретните разрешения, отразени по – горе, с които въззивната инстанция е обосновала съображенията за определяне размер на съпричиняването 25% и за по – голямата отговорност на водача на МПС.
Жалбоподателят не е обосновал наличието на допълнителни основания, които са кумулативно изискуеми с общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, съгласно разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. И двете решения, на които се позовава същият – решение по гр. дело № 14423/2012 г. на СГС и решение по гр. дело № 4314/2016 г. на Софийски апелативен съд, представени в копия, не съдържат данни за влизането им в сила. Актовете на съда, които не са влезли в сила, съобразно разясненията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС не формират съдебна практика, поради което с позоваването си на тях страната не релевира предпоставки за допускане на касационен контрол. Следва да се посочи още, че основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК не се кумулират, поради което при наличието на практика по чл. 291 ГПК – отм., с която са съобразени изводите на въззивния съд /решения по т. дело № 271/2014 г. на ІІ т.о., 745/2008 г. , 171/2011 г. на ІІ т.о. и др./, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в редакцията преди изменението на ГПК от 27.10.2017 г.
Не е мотивирано допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени разпоредби, когато същите са непълни, неясни или противоречиви. Във връзка с изложеното не са съобразени при изготвяне на изложението разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС. Същото основание не може да релевира предпоставки за допускане на касационен контрол при наличието на задължителна съдебна практика по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, която не се нуждае от промяна и с която същият съд се е съобразил.
Искането за спиране на настоящото производство е неоснователно, предвид вече постановеното ТР на ОСНК № 2/22.12.2016 г. по т. дело № 2/2016 г., както и с оглед на обстоятелството, че в изложението не се съдържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в редакцията обн. ДВ, бр. 47/2009 г., приложима в случая във връзка с датата на подаване на касационната жалба – 22.12.2016 г., преди изменението на ГПК от 27.10.2017 г. Основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК не се определят служебно от ВКС, поради което липсата им има за правна последица недопускане на касационното обжалване. За пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи, че в т. 6 от ТР на ОСНК на ВКС № 2/22.12.2016 г. се разглеждат различни хипотези, относно правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно, в зависимост от мястото на пресичане, включително кога е налице съпричиняване на вредоносния резултат, но тези въпроси не са идентични с въпросите, разгледани от СГС, които засягат размерът на приноса в конкретната пътна обстановка, установена по делото. Освен това при липсата на процесуално въведено основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в посочената редакция, е недопустимо обсъждането на предпоставки за допускане на касационен контрол по същата норма.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.10.2016 година по гр. дело № 207/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ – В въззивен състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: