Определение №361 от 20.6.2012 по гр. дело №357/357 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№361

гр.София, 20.06.2012 година

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 357/2012 година

Производството е по чл.288 ГПК.
К. О. К. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 130 от 05.01.2012 год. срещу въззивното решение № ІІІ-135 от 13.10.2011 год. по в.гр.дело № 972/2011 год. на Бургаския окръжен съд, трети състав, с което е потвърдено решение № 49 от 06.04.2011 год. по гр.дело № 203/2002 год. на Поморийския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу В. И. К. иск по чл.28, ал.3 СК/отм./ за определяне на по-голям дял от имуществото-съпружеска имуществена общност.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/ при преценка дали приносът на единия съпруг за придобиване на семейното имущество превишава значително този на другия съпруг, следва ли за такъв релевантен принос да се приеме превишение в размера на повече от 14 000 лева за обследвания период и б/ при преценка дали приносът на единия съпруг за придобиване на семейното имущество превишава значително този на другия съпруг, следва ли за такъв релевантен принос да се приеме значително по-голямото предбрачно трудово възнаграждение на единия съпруг предвид факта, че след сключване на брака благодарение на този фактически привнесен доход с предбрачен произход е осигурил възможността семейството да спести семейни средства, с които е придобило семейното имущество?
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че страните са съпрузи от 25.11.1972 год., като имат едно дете, родено на 15.01.1974 год.
С решение № 136 от 28.10.2002 год. по гр.дело № 122/2002 год. на Поморийския районен съд е прекратена на основание чл.26, ал.2 СК/отм./ съпружеската имуществена общност поради наличие на важни причини за това. Същото решение е влязло в сила на 12.11.2002 год.
Искът по чл.28, ал.3 СК/отм./ е предявен на 13.11.2002 год., т.е. в рамките на срока по чл.30 СК/отм./. Ищецът/сега касатор/ твърди, че има значително по-голям принос в придобиването на имуществото по време на брака, дължащ се на получаваното от него по-голямо трудово възнаграждение и иска да му бъде определен по-голям дял в размер на */* ид.части.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че през периода от 1973 год. до месец юли 1996 год. и двамата съпрузи са работили, като за времето от месец юни 1984 год. до м.юли 1996 год. са били на работа в едно и също търговско дружество и са получили съответно – 436 908,08 лева/ищецът-касатор/ и 422 156,84 лева/ответницата/, т.е. разликата е 14 000 неденоминирани лева. Прието е, че за периода от 01.11.1979 год. до 20.01.1984 год. месечното възнаграждение на ответницата е било по 165 лева, т.е. малко по-ниско от средното месечно възнаграждение на ищеца/касатор/ за същия период. Установено е било, че съпрузите придобили движими вещи на стойност 6 570 лева и недвижими имоти на стойност 109 130 615,60 неденоминирани лева.
При тези данни, въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца/сега касатор/ за реализирани от него през време на брака доходи в размер, надвишаващ значително тези на ответницата. Приел е, че трудовите възнаграждения на съпрузите за времето от м.юни 1984 год. до м.юли 1996 год., когато и двамата са работили в „П. Б.”, са били доста сходни по размер. Според въззивния съд, страните са реализирали почти еднакви доходи и преди периода м.юни 1984 год. – м.юли 1996 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съотв. за непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, които да налагат тълкуване на конкретните материалноправни разпоредби по реда на чл.290 ГПК/срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. В тълкувателния акт е посочено, че „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, според тълкувателното решение, се очертава с различни проявни форми – усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
Формулираните с изложението въпроси по приложението на чл.28, ал.3 СК/отм./ са получили отговор в съдебната практика и не обосновават приложното поле на нито една от хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По своята същност двата въпроса съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо и трето ГПК, поради което разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК не би спомогнало за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, липсва основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-135 от 13.10.2011 год. по в.гр.дело № 972/2011 год. на Бургаския окръжен съд, трети състав, по жалба вх.№ 130 от 05.01.2012 год. на К. О. К..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

Scroll to Top