О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 29.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4860/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№12675/07.9.2016 г., подадена от адв. И. М. – процесуален представител на ищцата П. И. Б. – С., против въззивно решение №1469/11.7.2016 г. по гр.д.№1599/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 10-ти състав, в частта, с която е отменено решение №619/21.01.2016 г. по гр.д.№11786/2014 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-10 състав, в частта, в която е уважен предявеният от ищцата против [фирма] – С., иск с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 20400 лева – разлика между 5000 лева и 25400 лева, както и в частта за присъдените разноски, и същият иск е отхвърлен като неоснователен в посочената част.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противноправни действия и има обезпечително – гаранционна функция, като тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, като за ангажиране отговорността на ответното дружество е необходимо да се докаже, че при или по повод на възложената от него работа, лицата, на които е възложена тя, са причинили вреди на ищцата. Въз основа на това САС е стигнал до извод, че за възникване на отговорността по чл.-49 ЗЗД е необходимо да са налице вреди, причинени на пострадалата, същите да са причинени от лице, на което отговорният по посочената правна норма е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от дружеството, както и наличието на причинна връзка между поведението е вредите. Освен това е прието, че лицето, на което е възложена работата следва да има вина за причинените вреди, а отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни действия, но досежно възложителя на работата, тя е обективна и безвиновна отговорност.
По – нататък в мотивите си апелативният съд е стигнал до извод, че интервюто на Я. Д., публикувано във вестника не следва да се разглежда, дори в същото да са отправени обидни, неверни и клеветнически твърдения спрямо ищцата, тъй като издателят не може да бъде държан отговорен за изказаните от интервюирано лице, а следва да отговаря само за материал, който е дело на лице от редакцията на вестник „Г.“, макар и това лице да не е индивидуализирано в имената си.
Относно размера на обезщетението съдът е изложил мотиви, които се основават на показанията на разпитаната по делото свидетелка и разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
В изложението на касационната жалбоподателка – ищца, се сочат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.Какви факти и обстоятелства са от значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, причинени на лице, пострадало от клеветнически твърдения, разпространени във вестник(печатно издание) и кои са основните принципи, от които трябва да се ръководи съдът при съобразяване с обществения критерий за справедливост ? и 2. Как се прилага общественият критерий за справедливост, заложен във формата на чл.52 ЗЗД, и какви цели обслужва ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] – С., посредством процесуалния си представител – адв. Л. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението към нея и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство, намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на конкретни факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение до касационно обжалване относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 1200 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1469/11.7.2016 г. по гр.д.№1599/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 10-ти състав.
ОСЪЖДА П. И. Б. – С., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица] – адвокат И. П. М., да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 1200/хиляда и двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: